По принцип не съм любител на насекомите, дори единствените две неща, които не ми харесват в лятото са именно насекомите и големите жеги. Може би няма мъж, който да успява да “вирее” на жега. Разбира се пренебрегвам тези два фактора, защото обожавам всичко останало на този сезон.

Въпреки, че както споменах, имам непоносиммост към буболечките, има едни създания, които винаги са събуждали в мен възхищение и честно казано много обичам да ги наблюдавам. Ще ме помслите за луд, но да, има такива прекрасни същества и това са светулките. Спомням си, когато бях малък, често посещавах баба си на село. Там с моите другари отивахме към полето, сядахме и наблюдавахме светулките. Нямаше по-красива и романтична гледка. Сякаш светеха в синхрон и изпълняваха някаква хореография. Честно казано в забързания ми начин на живот и то градски, скоро не съм се любувал на подобна гледка. Като бяхме малки, често си правехме вечеринки пред блока. Всеки взимаше по нещо от вкъщи и слизахме пред блока, сядахме в кръг и хапвахме. светулките винаги ни правеха компаниия, а ние ги боготворяхме. Интересно е как природата е създала тези насекоми. Светлината им всъщност е  резултат от химическаа реакция. Това винаги е било много интересно за мен, но все пак кой може да се мери с природата? Винаги съм си мислел, че светлината, която изъчват светулките има някаква много важна цел, нещо свързано със защита от нападатели, всъщност тя е за възпроизвеждане. По този начин привличат партньора си, което не е нещо странно, все пак и пауните използват красивите си пера, за да омайват женскте. Винаги съм си представял да подготвя за дамата на сърцето си някаква романтична вечер, някъде на открито, представям си го като полето на Тоскана, с лавандули, бутилка хубаво вино, нещо приготвено набързо, все пак сме на полето, свещи, лек нощен бриз и разбира се много светулки. Много бих искал да го направя, дано имам тази възможност.

Кажете после, че има по-красиви и романтични насекоми от светулките. Лично аз още повеч ги заобичах.