Макар някои да мислят, че пред тази дилема са изправени само жените, ние мъжете също имаме сърце и то също доста често е в противоречие с разума. Ето например ходи ми се на мача за световното, но знам че не е разумно, щото жената после ще се цупи. Шегувам се. И не се шегувам.
Дилемата между двете не е задължително да е винаги любовна, както повечето хора, предимно жените, смятат. Във всяко нещо, което правим, влагаме сърце и разсъждаваме с ума си. Така е редно. Някои хора са доста по-хладнокръвни и успяват да взимат по-трезви решения. Други са обречени на силна емоционалност и често страдат заради това. А не трябва. Хората сме различни. Някои се ръководят повече от чувствата си, други от разума. Най-добре е, когато има баланс между двете. В идеалния вариант трябва да си толкова добър в преценката си, че по пътя на логиката така да подредиш нещата си, че да отговарят на това, което сърцето желае, надеждно аргументирани от ума.
Да извърташ нещата в своя полза понякога може да бъде трудно. Но не е недостижимо. Въпрос е на висок интелект и на житейски опит. Затова по-младите не трябва да се притесняват, че често биват наранявани, следвайки емоциите си. Балансът се постига с времето, когато човек си даде сметка докъде може да стигне, колко би издържал, кое го наранява и кое – не. Кое събитие в живота му си заслужава да пренебрегне себе си и кое – да действа според желанията си, обратно на това, което мислят другите.