Всеки месец пускам поглед към бюджета и се питам колко евро отиват за хора, които просто са „в офиса“. Ако ми трябва калкулатор, за да пресметна загубите от безсмислено висене на стола, значи вече съм в зоната на тъпите решения. Наскоро се опитах да организирам един проект по класическата схема – фиксирано време, „лоялност“ към офиса и куп бюрократични глупости. Резултатът беше предвидим: три копия от всяка хартийка и подпис от чиновник, който сякаш е замръзнал през 80-те.
Да плащаш за присъствие, а не за резултат, е чиста проба бизнес идиотия. Все едно да наемеш майстор да стои до стената ти осем часа, вместо да я боядиса. Тогава беше важно да не спира конвейерът. Днес конвейерът е в облака, а „мястото“ е където решиш. И все пак фирмите продължават да хранят илюзията за „сигурната работа“, плащайки за разсейване, празни имейли и преглеждане на новини. Финансираш скуката.
Светът върви към експерти, които идват и си тръгват, без дългосрочни договори и офиси. Ако все още чакаш „лоялните“ служители да се появят в девет, значи управляваш музей. Разбирай го така: важно е какво излиза от ръцете, не къде са седели. И ако не разбереш това, скоро ще се чудиш къде отидоха парите.
Бюрокрацията е лепкава каша, която прави всичко по-трудно. Тя е като евтина боя, дето се лющи на третия ден. Има две опции: или я режеш до кокал, или бизнесът ти ще се превърне в изложбен експонат. Аз съм на страната на резултатите. И плащам само за тях.