За жалост мисля, че отговорът на този въпрос е трагедията.

Много ми се иска да е различно и търсих примери за щастливи ситуации, които могат да сплотят непознати хора, да ги накарат да се прегърнат, да се обичат, да изградят заедно едно мирно и хармонично общество. Уви, не успях да открия. Затова пък историята ни и най-вече Интернет, който използваме най-често, изобилстват от доказателства, че напълно непознати могат да бъдат единни в името на кауза, произтичащата от общочовешка трагедия.

Помните ли полет 370 от малаизийските аеролинии. Нямате си представа колко фейсбук страници, групи и общности бяха създадени под надслов “Pray for flyght 370”. Стотици хиляди хора, независими един от друг бяха цяло в стремежа си да постигнат чудото самолетът да се завърне.

А какво да кажем ние в България – обединяват ни проблемите ни, отиваме на площада като група овце от едно стадо с идеята да бутаме, недоволстваме и крещим. И какво постигаме? Когато някое от исканията ни се удовлетвори отново се разделяме. Живеем ли добре ставаме зли и недружелюбни в пазенето на собственото си щастие. Гледаме с недоверие всекиго от страх да не ни издърпа късмета изпод краката.

Колко е лесно да сме заедно, когато нямаме нищо и  колко трудно да бъдем приятели, когато имаме какво да крием. Не е ли парадоксално? Материалното ни разделя, а духовното събира… Оставим ви хляб за размисъл.