От години в Бългаия говорим за некачественото образование. Отчитаме го като голям проблем, правят се опити за реформи и поправка на сега действащата система, но резултатите продължават да бъдат все така незадоволителни. В съвременните училища се преподават някакви факти и данни, които по никакъв начин не развиват мисленето на учениците. В голяма степен инфомацията в учебниците дори не е актуална. Методите са старомодни и едва задържат вниманието на умоветеq родени и израснали със смартфони и непрекъснат поток от информация. Да не говорим, че знанията, които се придобиват в образователната система по никакъв начин не помагат на децата да се ориентират и да разберат в коя посока да поемат, след като завършат.
Висшето образование, от своя страна, се е превърнало в една касичка за пари, която осигурява документ на всеки, който е пожелал да даде необходимата сума. От години висшето образование не е конкурентно и независимо дали искаш да вземиш дадено знание или не, можеш да получиш диплома. Това обезценява стойността на документа, а работодателите са принудени да отделят твърде дълги периоди за обучение на кадрите. Да не говорим, че много от завършилите висше образование въобще не се заниват с това, което са завършили.
Проблемът се крие в липсата на осъвременяване на системата. И то не само в нашето общество, а като цяло. Не случайно мързеливците, имащи се за значително по-интелигентни от хората, които преподават по университетите (и в някакво отношение може би са такива) изтъкват факта, че големите умове, променили света, всъщност не са завършили висшето си образование. Тази теза обаче е твърде повърхностна, тъй като обществото ни е така създадено, че образованието е необходимост и изискване, за да си намерим високоплатена работа. Марк Зукърбърк, например, не е имал нужда да завършва образованието си, защото вече е създал нещо, което му носи ужасяващо много приходи.
На практика образованието не може да отговори на нуждите на съвремието ни и вкарва децата в отдавна остарели рамки и норми на поведение. Ежедневието е твърде динамично и пълно с информация, за да принудиш някого да седи 40 минути и да се опитва да асимилира информация по план а, б, с.
Доказано е, че човек учи чрез преживявания, а информациятаq която постъпваq би трявало да бъде лишена от всякаква енциклопедичност. Учителите също би трябвало да пречупят стериотипа, по който преподават и да направят преживяването възможно най-интерактивно. Въпросът е обаче, когато говорим за българската система, дали искат да го направят? Вие как мислите?