Lifestyle

Работния и амбициозният

Старанието и страстта към работата имат ли нещо общо ? За това искам днес да пиша, защото наблюдавам много такива хора особено във всяка една държавна администрацията у нас. Аз мисля, че можеш да се стараеш и да нямаш амбиции. Такива хора пълнят множество наши учреждения – те подреждат папки, съдби и мечти. И чудно как са доволни техните началници и само понякога те си мислят, че могат да ги заменят. Имат вероятно мечти, но трудно е да се приеме, че имат и амбиции. Дали все пак би бил полезен ? Защото множеството от човешките достижения са резултат от работата на амбициозният. Той търси резултата и съобразно своите дарби може и да го намери. Веднъж успял, обогатява своята и общата съкровищница  на човешкото познание. Тук е много важно да кажа за подбора и използването на средствата, за тяхната мярка.  Ако те са възможни и полезни, позволено е и опиянението от успеха. То е заслужено. Дори при децата съществува така наречената „поощрителна педагогика” (за разлика от наказателната). Трябва да го похвалиш за това, което е направил. Но децата твърде често ги хвалят не за резултат, а за послушание, което не е много правилно и редно. Амбициозният се ражда такъв. Живеем във века на молекурлярната биология ние можем да оспорваме нашия генотип, но амбициозният става такъв и поради своето поведение, поведението на околните. В психиатрията съществува концепцията на Адлер за така нареченият „компенсаторен механизъм”. Ниският иска да бъде висок, когато не може да постигне биологически това, той се мъчи да се качи на високо.

Leave a Reply