Често си задавам въпроса има ли го съвременния човек ? И си обяснявам бруталността, безочието, честолюбието и славолюбието на всеки един съвременен човек на земята. Отговарям си риторично, че просто няма друг изход, не може да бъде друг, защото съхранявайки с подобни качества една непрестанна приповдигнатост на духа. В същото време съхранява и вярата в живота, в самия себе си, в бъдещето, пред което е коленичил, както се коленичи пред Бог. Разбира се съвременният човек  никога не коленичи пред нищо, в чието съществуване не е убеден с абсолютна математическа точност. Така е и със съвременният човек, защото неговите „божества” са позитивни и очевидни за всеки един от нас. В днешно време ги срещаме като сурови качества и в себе си, например: стремеж към имотност, стремеж към власт и най-вече ореолна слава. Те често играят  в моя, а и не само в моя една житейска роля на препинателни знаци. А именно препинателният знак подчертава ефектите на речта. Може да се обясни с такива лесно преводими на социален език граматически термини като точка, запетейка, многоточие, удивителна, въпросителна, скоби и т.н. за мен всичко това опира до елементарна грамотност. А къде е тази грамотност у нас съвременните човеци ? Какво всъщност тя ? Тази уж грамотност без която можем или не можем днес, сега и когато и да е било. Тя за мен е едно ниво което всеки трябва добре да владее, защото тя е писане и четене и най-вече комуникации. Дали осъзнаваме, че това е наш човешки капитал ? Дано го осъзнаем и развиваме всячески!