На някой разсъждавали му се върху старостта. Аз съм възпитан от моите родители, че най-важното в живота на един човек е да успее да съхрани достойнството си. Никога да не прекланяме глава пред несправедливостта, да отстоявам мнението си и да бъда честен с околните. Жените продават телата си, мъжете продават душите си! Възрастните хора тънат в бедност и нищета! Ценности – няма! Това е тъжната картина на реалността. И оглеждайки се наоколо с
достойнство подобно на моите деди няма никой, защото всички искат да остаряват в охолство, защото достойнството няма да ги нахрани и няма да ги стопли. А, какво всъщност е старостта. Тя идва при нас неусетно. Първите бръчки вече са тук, а на нас ни остава просто да се възприемаме такива, каквито сме. Защото най-важното на този свят е просто да се приемеш със своите позитиви и негативи. Когато в годините ти има 2 някак нещата все още изглеждат приемливи. Като се замислим дните минават толкова бързо, годините също… Събуждаш се, а вече си на 50.

Животът е прекрасен, той е дар, нека го живеем достойно, нека го живеем щастливо, нека го живеем възможно най-добре. A, ти как ще изживееш живота ти, ако това е последният ти ден?