Понякога, докато ровя в офертите за билети, се питам: не сме ли станали за смях? За 400–500 евро повече ти предлагат малко по-широка седалка и крем за ръце с лавандула. Това не е „премиум“ услуга, а чисто преименуване на леко разтегната подложка. И ако трябва да съм честен, не съм сигурен дали бих дал стотачка за по-меко матраче. Все пак ще лежа върху него не повече от няколко часа.
Спомням си времето, когато разликата между икономична и бизнес класа беше реална. Не става дума само за менюто, а за самото усещане – уважение, пространство, стабилна масичка, прилична храна. Днес масичката трепери, храната идва в пластмасов съд, който се огъва като фолио, а уважението е заменено с усмивка, на която не вярваш. Всичко е оптимизация. Самолетът вече не е средство за пътуване, а високотехнологичен кошер, където всеки квадратен сантиметър е таксуван.
Механизмът е прост и циничен. Продават ти илюзия за комфорт, която не съществува. Разширяват седалката с пет-седем сантиметра, слагат по-дебел матрак (но не прекалено дебел, за да не отнема място от съседа), и вече могат да искат допълнителни пари. Тази „премиум“ услуга е просто преразпределение на разходите – вместо пространство и услуга, ти дават по-добър подбор на малки закуски и по-голямо чувство за собствена значимост. И всичко е измислено така, че да замаже очите ти с дребни жестове, които изглеждат добре само на снимка в Инстаграм.
Когато се кача в тези „луксозни“ кабини, усещам същата пластмаса и същия стерилен въздух, само че с по-хубаво осветление и по-голям екран. Няма инженерно решение, което да оправдае цената. Това е просто маркетинг. Истината е, че ако търсиш истинско удобство, то не е в по-широката подложка, а в това да не плащаш за илюзията, че си по-важен от останалите пътници.