В петък вечер бях на откриването на поредния кулинарен курс. Рекламираха го като „инвестиция в бъдещето“, „възможност за развитие“ и други подобни клишета. Видях лица – млади майки, пенсионери, няколко мъже, вероятно доведени от съпругите си. Всички с една и съща надежда – да научат нещо ново, да се социализират, да „отключат потенциала си“. Аз бях там, за да наблюдавам. И да смятам.
Защото в крайна сметка, това е просто бизнес. И бизнесът трябва да е печеливш. Кулинарните курсове се налагат от години. Тенденцията е ясна – хората искат да се научат да готвят, поне на теория. Но колко от тях наистина го правят? Колко просто изхвърлят пари за забавление? Наблюденията ми показват следното: около 70% посещават курса веднъж, два пъти и след това изчезват. Нямат време. Нямат мотивация. Нямат реална нужда. Това е проблем за инструктора, който разчита на бройка записани, за да си избие наема.
Пример: приятелка, която посещаваше курс по суши преди две години. Плати 400 лева за осем посещения. След третата седмица призна, че няма търпение за навиването на рола и че по-лесно е да си поръча от доставчик. Вложих парите в доставка, в което няма нищо лошо. Но инвестицията в умение се провали. Логиката е проста – ако цената на времето и усилията, нужни за придобиване на умението, надвишава цената на готовия продукт, хората ще изберат готовия продукт.
Социалният аспект е другата примамка. Обещава се създаване на „общност“, намиране на „съмишленици“. Но реалността е, че повечето участници се познават само от курса и нямат желание да поддържат връзка след него. Аз съм бил на няколко подобни събития – обучения по дигитален маркетинг, курсове по фотография. Винаги има кратковременен ентусиазъм, последван от пълно забвение. Хората търсят валидация, социално одобрение, но рядко реални контакти.
Бизнес моделът е прост: създаваш продукт (курс), рекламираш го в социалните мрежи (таргетирана реклама към хора с интереси в готвенето), привличаш клиенти (чрез обещания за „трансформация“ и „успех“) и събираш пари. Проблемът е, че конкуренцията е огромна. Всеки втори предлага курс по нещо. За да успееш, трябва да предложиш нещо уникално, нещо, което да те отличи от останалите. Но повечето се придържат към стандартните рецепти и клишета.
Спомням си случай от преди пет години. Един мой познат, бивш програмист, реши да отвори кулинарно училище. Инвестира всичките си спестявания в ремонт на помещение, закупуване на оборудване и наемане на опитен шеф-готвач. Първите месеци бяха успешни, но след това интересът спадна. Оказа се, че не е успял да изгради лоялна клиентска база и че разчита единствено на реклама. Затвори след година, с огромни загуби. Не е направил достатъчно, за да създаде истинска стойност за клиентите си.
Изводът е прост: кулинарните курсове могат да бъдат печеливш бизнес, но само ако се управляват като такъв. Трябва да се анализират внимателно нуждите на пазара, да се предлагат уникални продукти и да се изграждат дългосрочни отношения с клиентите. В противен случай, това е просто още една форма на консуматорска треска. И аз, може би, трябва да си направя сметка за следващата инвестиция.
