Новите проблеми на работа

Работната среда не е това, което беше. През последните години се случиха много промени, които тотално обърнаха и представата, и реалността за комуникация, офис и извършване на задължения. Още по-голямата новост бе и навлизането на едно изцяло ново поколение в деловите взаимоотношения. Това е поколението Gen Z. То обхваща всички, родени през 21 век или съвсем малко преди него. И този факт ги прави много по-различни.

С кратко встъпление ще поясня, че в момента в една работна среда могат да се срещнат бейби бумърите, които доближават пенсия. Обикновено те заемат по-високи позиции и са добре ошлайфани в бизнеса. След тях идват милениумите, които са родените след 1985 година до г/д началото на новото хилядолетие. За тях може да се каже, че вече са в работна среда от повече от 15 години и имат затвърдени бизнес отношения.

С идването на Gen Z всичко се променя. Тези нови деца са само от няколко години на пазара на труда и голям процент от тях нямат представа за какво става въпрос. Те са поколението, което е израснало с интернет и социалните мрежи. Познават езика онлайн и по-свободните взаимоотношения. Новите в работата не са наясно как да комуникират с другите поколения и имат голямо самочувствие, че знаят всичко.

Именно с такъв казус се сблъсках и аз в моята работа. Затова и ви споделям цялата тази информация – от опит и мое проучване. Дори мога да ви кажа, че във Великобритания вече има случаи на уволнени служители от Gen Z, които вършат работата си добре, но чрез комуникацията си с другите служители подкопават колегиалното доверие. Това ще рече, че използват и прекалено много разговорни и паразитни думи, което е непрофесионално и показва лоша езикова култура.

Решение на този, ако мога да го нарека „проблем“, не мога да дам, защото не е единичен случай. Дори не е характерно само за ширините на България. Предполагам, че проучванията ще продължат и все ще намерим начин да комуникираме и работим успешно заедно три поколения.

Как да задълбочим разговор?

За да задълбочите разговор с някого, е важно да проявите интерес към това, което той казва, и да зададете въпроси и коментари, които стимулират по-широко и дълбоко обсъждане. Ето няколко съвета как да постигнете това:

Покажете се активен слушател: Покажете, че внимавате в това, което събеседникът ви споделя, като правите контакт с очите, кимате с глава и задавате уточняващи въпроси.

Задавайте „отворени“ въпроси: Вместо въпроси, на които може да се отговори с „да“ или „не“, опитайте се да питате въпроси, които насърчават разглеждането на темата по-подробно. Например, „Какво ви кара да се чувствате така?“ или „Можете ли да споделите повече за това?“

Изразете своите собствени мисли и чувства: Споделете какво вие мисли по темата и какво чувствате. Това може да стимулира събеседника ви да направи същото.

Изследвайте темата по-дълбоко: Попитайте за допълнителни детайли, примери или анализ. Това може да помогне за по-широко разбиране на темата.

Бъдете търпеливи: Важно е да дадете на събеседника време да разгледа и изрази мнението си. Не бързайте да прекъсвате.

Покажете емпатия: Съпричастността и разбирането към чуждите чувства и перспективи може да насърчи по-открит и задълбочен разговор.

Избягвайте прекомерното даване на съвети: Понякога хората просто искат да бъдат чути и разбрани, без да получават съвети или решения. Специално ако не ви се иска съвет, но по-скоро подкрепа.

Поддържайте некритично и отворено отношение: Бъдете готови да преоцените своето мнение и да приемете нова информация или гледна точка.

Задълбочаването на разговора изисква практика и внимание към комуникацията, но може да ви помогне да създадете по-близки връзки и да разберете по-добре хората около вас.