Пазарът на къмпингуването в момента се разраства с темпове, които навяват мисълта, че всеки иска да преспи в палатка, но да плати колкото за уикенд в София. Седмица по-рано, с онова особено чувство, че ще се измъкна от бетонния затвор, резервирах място в „луксозно“ къмпинг селище в Родопите. Търсех усещането на изследовател, но с удобствата на човек, който не иска да пипа електрическа кана.
Представата ми беше проста: платнище, което не ти създава усещането, че си в пещера, чисти чаршафи, матрак по-добър от този в старата ми кола и природата – поднесена на сребърна подложка. Реалността обаче ме удари право в муцуната, още щом стъпих на дървената площадка на това „премиум“ жилище. „Луксозният“ елемент се изчерпваше с по-скъпа лампа и няколко декоративни възглавници, извадени вероятно от някой евтин магазин за интериор. Миризмата на нов найлон, маскиран като „екологичен брезент“, веднага ми развали настроението.
Поръчах и „луксозната“ закуска – „органична изненада“. Вместо местни деликатеси, получих две сухи филии, парче евтино сирене и маслини, които вероятно са прекарали повече време в буркана, отколкото на дървото. Всичко това на цена, която спокойно покрива една прилична закуска в някой пловдивски ресторант.
Цялата тази индустрия се крепи върху елементарна, но изключително печеливша икономическа измама: продава се естетика вместо комфорт. Взимаш палатка за 150 евро, добавяш малко „крафт“ осветление, суха дървесина за атмосфера и започваш да таксуваш като четиризвезден хотел. Това не е туризъм, това е създаване на декор за социални мрежи, където стойността не е в съня ти, а в това колко добре изглежда сянката на дървото върху твоя „ексклузивен“ брезент. Хората не плащат за природата, те плащат за илюзията, че са част от нея, без да се цапат.
Докато стоях там и гледах някой да прави перфектно селфи сред тези изкуствени условия, се почувствах странно щастлива. Не защото бях открила истината, а защото на съседната поляна имаше група истински къмпингари. Без дизайнерски принти по платнищата, без „крафт“ закуски, но се смееха искрено, готвеха на огън и изглеждаха по-живи от всички тези „луксозни“ туристи. Тогава разбрах – истинското удоволствие от природата не струва колкото презаредена палатка с по-скъп етикет.
В крайна сметка, къмпингуването е просто опит да се консумира дивото, без рискът да се изцапаш. Ако искаш лукс, резервирай хотел с климатик и не се прави на изследовател на брезент.