Всеки, който има котка знае, че по време на коледните празници, елхата е най-интересното нещо у дома за домашния любимец. Разбира се, могат да се създадат интересни сцени, достойни за Най-смешните животни на планетата, но е важно преди всичко да се обърне внимание на безопасността на животните и на запазването на декорациите. Ето някои съвети как да има мир между котките и коледните елхи.
Поставете стабилна основа: Уверете се, че коледната елха е стабилно закрепена и не може лесно да се обръща или пада, ако котката реши да се качва върху нея.
Обезопасете елхата: Може да поставите бариери около елхата или да използвате специални защитни покривала, за да предотвратите достъпа на котките до нея.
Украсете с устойчиви украшения: При избора на украшения за елхата, хубаво е да наблегнете на устойчиви и тежки украшения, които не са чупливи и няма да се надраскат или наранят котката, ако тя се забавлява с някои от тях.
Избягвайте декорации с малки части: Внимавайте с малките украшения или гирлянди тип бижута, които биха могли да се отлепят и да представляват опасност за котките.
Наблюдавайте котките: Правете редовни проверки и наблюдавайте котките, когато са в близост до коледната елха. Ако забележите, че се опитват да я използват като атракция за игра, вземете необходимите мерки. Предложете на котките играчки и занимателни активности, които да ги отвлекат от елхата и да ги забавляват.
Ако използвате коледни светлини, гарантирайте, че кабелите са закрепени и скрити така, че котките да не могат да ги изгризат или играят с тях.
С правилна подготовка и внимание към безопасността на котките и декорациите, може да насладите на празничния сезон без проблеми.
Етикет: празник
Носталгичният 24 май
Тази година за първи път ще отбележим 24 май с ново име. В края на 2020-а, то беше променено по решение на Парламента. Честно да ви кажа, не съм се интересувал защо и какво е наложило смяната, а и самият аз разбрах за това съвсем наскоро. Та, след броени дни ще отбележим за първи път Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. За втори път пък 24 май ще мине под воала на пандемията.
Въпреки епидемиологичната обстановка, четох, че в много български градове са планирани инициативи и разбира се – шествие. Постепенно с наближаването на този светъл, любим мой празник, си припомних емоциите, които изпитах по време на последното си шествие на площада като ученик.
Беше горещ, слънчев ден. Бяхме се събрали в училищния двор, но за нас, абитуриентите, беше за последно. Като че ли чак тогава прогледнах за чара на ученическите ми години, оцених приятелствата, които бях създал през това време. Изпитвах благодарност към учителите си и същевременно се изпълних с малко тъга. Осъзнах, че тези моменти няма да се повторят повече и затова си обещах да ги запазя завинаги в мислите и сърцето си.
Спомням си, че преди да минем за последно като част от празничното шествие, всеки от нас целуна училищното знаме. Мълчаливо се сбогувахме със старата сграда, запомнила лудешките ни мигове. Признавам си, че се случваше да пропуснем някой и друг час, а сега не ни се тръгваше.
Но тръгнахме, наредихме се най-отпред и сигурен съм, всеки почувства силата, емоцията и значението на 24 май.