На сиромах човек…

Напоследък имам чувството, че медиите няма какво да отразяват и започват да пишат за всевъзможни глупости. А заглавията са от рода на „Шок“, „Извънредно“ и тем подобни.

Още откакто започнах да работя си имам навик, да си изпива сутрешното кафе с вестник в ръце. Сега телефона доста често замества хартиения носител.Първо от екологични съображения, а и наблизо няма вестникарска бутка. Та както си отпивам аз от сутрешното кафе попадам на статия за една млада двойка. Действието се развива в Стара Загора, млади влюбени, решили са да създадат семейство. Какво по-хубаво от това? Въпреки, че в днешно време сякаш стойността на брака и семейните отношения рязко паднаха. Все повече разводи, все по-малко бракове, все повече деца растат с разделени родители, все повече изневери и съответно престъпления от ревност. Та в моята история се получава нещо доста неприятно  за младоженеца. Само час след като булката се врича във вечна вярност на своя бъдещ съпруг, познайте какво става, взима всички пари от гостите и бяга с кума. Както се казва: „На сиромах човек и кравата вол ще излезе“. Оказва се, че делото явно е планирано, защото бегълците си купили билети за Англия, явно ще се устроят там. Младоженецът пък от своя страна е завел дело за разтрогване на брака, а сватбата му струвала доста скъпо. Ето в какво нещо се превръща брака, няма святост, няма ценности, а начин да изкараш пари. Тъжно, не думите вече нямат стойност, нито делата, не знаеш откъде ще дойде ножа в гърба.

Не знам дали да се смея или да съм тъжен зараи тази новина, която честно да си призная не мисля, че има място в пресата, но си има редактори, които които определят тези неща. И после, защо нямаме доверие в хората.

Ползата от чужди езици и студио за красота Alure

Моя братовчедка от Англия пристигна на семинар в България – тя се занимава с молекулярна биология. Малко странно ми се стори ние да сме по-напред в тая област, та да се налага от чужбина да идват да ги обучаваме. Но то се оказа, че просто тук е мястото на сбирката, иначе лекторите в по-голямата си част били от други страни.

Малко предистория, за да ви стане ясна ситуацията. Мина – така се казва братовчедка ми – е дъщеря на първи братовчед на баща ми, който е емигрирал доста отдавна, женен е за англичанка. И неслучайно се казва майчин език. Мина не говори български – ама никак. Може би ако не баща й, а майка й беше българка, положението нямаше да е такова, но това е тема на друг разговор. 🙂

Като най-близък по възраст и поназнайващ английски аз поех обгрижването й – в добрия смисъл на израза – при престоя й у нас. Тя общо взето се оправя добре, но все пак си е непозната среда.

Та изяви тя желание да си направи ноктите, че при пътуването нещо се случило с маникюра й – женски му работи. Аз обаче работя през деня и няма как да я придружавам при подобни посещения. Мога да звънна, да запиша час, да й напиша адреса, да си хване такси. Но ако в салона никой не говори английски, как да обясни какво точно иска. И реших, че ще звъня и ще питам къде има такава опция. Че чуждоезиковото образование у нас не е на ниво, мисля не е тайна за никого. Звъннах поне в няколко салона, от които ми отговориха, че нямат служителка, която да владее английски в степен, че да се разберат.

Е, слава богу, накрая намерих – салон за красота Alure. Посети го Мина, разбрали се идеално, останала много доволна – направила й не само маникюра, но и някакви козметични магии. Въпросът ми е за това, че чуждият език си е богатство. В прекия смисъл на тая дума. Защото, както е в случая със салона за красота Alure, може да донесе работа и клиенти.