Камъните от Ика

Вярва ли ви се, че е възможно преди познатата ни цивилизация да е имало друга. Друга, даже много по-развита. Цивилизация, която е използвала енергията на слънцето, която е имала такива достижения в медицината, че е можела да прави трансплантации на различни органи. Такава цивилизация, която е използвала лазери, строяла е огромни градове и е имала транспортни средства. И това преди хиляди, милиони години.

Говори се за изчезнала Атлантида, за внезапния край на цивилизацията на маите. Възможно ли е тези цивилизации, особено Атлантида, която и до днес е забулена в мистерии, да е била много по-напреднала, отколкото сме ние в момента.

камък от ИкаИма много общности и учени, които вярват, че някъде там, преди около 65 милиона години, преди динозаврите да са изчезнали, те са съжителствали с хора, при това човешката цивилизация е била далеч по-развита от нашата днес. За това свидетелстват мистериозните камъни от Ика, Перу. За тях се споменавало още в летопис от 16 век и последният, посветил над 40 години от живота си в изучаването им бил доктор Кабрера, който наричал камъните „глипотолити“. В колекцията, която може да се види днес в музеи с камъните от Ика, той събрал 1100 камъни при разкопки край града.  Общият брой на камъните бил 50 000. През 1976 година издава книгата „Посланията, гравирани на камъните от Ика“, в която пише, че глиптонитите са част от специално създадена каменна библиотека, на много развита цивилизация преди нас. Съвременното човечество обаче все още не било готово да приеме посланията.

Темите на камъните били много – битови, изображения на звезди, карти, инструменти за изучаване на космоса, летателни апарати, хирургически операции, човешка и животинска ембриология, календари… Начинът на гравиране свидетелствал, че някой е оставил послание на точно тези камъни, за да бъдат те непреходни във времето.

Можете да прочетете повече за камъните от Ика в интернет, защото информацията е много.

Мистериите в света ни заобикалят!

Назад към вековете !!!

Напоследък през последните години доста усилено се говори по всичките средства за масова комуникация, че в света се издига призив  за т.нар. уникалност на общуването. Като отговорни хора на тази планета Земя ние трябва все по-често да се обръщаме назад към вековете, все по-често трябва да надзъртаме в тях и да виждаме какви устойчиви добродетели и трайни нрави и обичаи, норми и уважение са същестували между хората. Всичко това го пиша с една цел – за да възкръсне отново вярата в доброто у човека. Задавам си въпроса дали ни е нужно всичко това? И не ли всичко това част от религиозната нравственост и етика? Като част от културното наследство на човечеството са  строени през различни периоди от неговото същестуване църкви, манастири, събори, параклиси и други величествени, тайствени сгради, горди и силни като самия живот. В не малка част от тях е доказано, че е кипяла духовна мъдрост. В тях се е ковала бъдещата цивилизация. Във  всички манастири и църкви по цялата Земя се разпространявал и съхранявал народния дух, народния талант, и най- вече народната любов. Всяко едно поколение е дало максимално от себе си да остави в тези обители на Бога най- чистото и свято, най- красивото и безсмъртното за вековете. Тук са се утвърждавали най- ценните  нравствени добродетели  на християнската етика и морал – да се вселява любов, радост, мир, търпение, благост, вяра, смиреност и въздържание и мъдролюбие между хората. Това е всъщност и регулатор на нравственото поведение на личността. Пиша всичко това, защото наскоро бях на екскурзия в Гърция и посетих Метеора – този мощен монашески център на Православния Изток от 11 век. Накара ме да се замисля доста задълбочено върху всичко това.