Работната среда не е това, което беше. През последните години се случиха много промени, които тотално обърнаха и представата, и реалността за комуникация, офис и извършване на задължения. Още по-голямата новост бе и навлизането на едно изцяло ново поколение в деловите взаимоотношения. Това е поколението Gen Z. То обхваща всички, родени през 21 век или съвсем малко преди него. И този факт ги прави много по-различни.
С кратко встъпление ще поясня, че в момента в една работна среда могат да се срещнат бейби бумърите, които доближават пенсия. Обикновено те заемат по-високи позиции и са добре ошлайфани в бизнеса. След тях идват милениумите, които са родените след 1985 година до г/д началото на новото хилядолетие. За тях може да се каже, че вече са в работна среда от повече от 15 години и имат затвърдени бизнес отношения.
С идването на Gen Z всичко се променя. Тези нови деца са само от няколко години на пазара на труда и голям процент от тях нямат представа за какво става въпрос. Те са поколението, което е израснало с интернет и социалните мрежи. Познават езика онлайн и по-свободните взаимоотношения. Новите в работата не са наясно как да комуникират с другите поколения и имат голямо самочувствие, че знаят всичко.
Именно с такъв казус се сблъсках и аз в моята работа. Затова и ви споделям цялата тази информация – от опит и мое проучване. Дори мога да ви кажа, че във Великобритания вече има случаи на уволнени служители от Gen Z, които вършат работата си добре, но чрез комуникацията си с другите служители подкопават колегиалното доверие. Това ще рече, че използват и прекалено много разговорни и паразитни думи, което е непрофесионално и показва лоша езикова култура.
Решение на този, ако мога да го нарека „проблем“, не мога да дам, защото не е единичен случай. Дори не е характерно само за ширините на България. Предполагам, че проучванията ще продължат и все ще намерим начин да комуникираме и работим успешно заедно три поколения.
Етикет: проблеми
Какво сплотява хората?
За жалост мисля, че отговорът на този въпрос е трагедията.
Много ми се иска да е различно и търсих примери за щастливи ситуации, които могат да сплотят непознати хора, да ги накарат да се прегърнат, да се обичат, да изградят заедно едно мирно и хармонично общество. Уви, не успях да открия. Затова пък историята ни и най-вече Интернет, който използваме най-често, изобилстват от доказателства, че напълно непознати могат да бъдат единни в името на кауза, произтичащата от общочовешка трагедия.
Помните ли полет 370 от малаизийските аеролинии. Нямате си представа колко фейсбук страници, групи и общности бяха създадени под надслов „Pray for flyght 370“. Стотици хиляди хора, независими един от друг бяха цяло в стремежа си да постигнат чудото самолетът да се завърне.
А какво да кажем ние в България – обединяват ни проблемите ни, отиваме на площада като група овце от едно стадо с идеята да бутаме, недоволстваме и крещим. И какво постигаме? Когато някое от исканията ни се удовлетвори отново се разделяме. Живеем ли добре ставаме зли и недружелюбни в пазенето на собственото си щастие. Гледаме с недоверие всекиго от страх да не ни издърпа късмета изпод краката.
Колко е лесно да сме заедно, когато нямаме нищо и колко трудно да бъдем приятели, когато имаме какво да крием. Не е ли парадоксално? Материалното ни разделя, а духовното събира… Оставим ви хляб за размисъл.