Как да задълбочим разговор?

За да задълбочите разговор с някого, е важно да проявите интерес към това, което той казва, и да зададете въпроси и коментари, които стимулират по-широко и дълбоко обсъждане. Ето няколко съвета как да постигнете това:

Покажете се активен слушател: Покажете, че внимавате в това, което събеседникът ви споделя, като правите контакт с очите, кимате с глава и задавате уточняващи въпроси.

Задавайте „отворени“ въпроси: Вместо въпроси, на които може да се отговори с „да“ или „не“, опитайте се да питате въпроси, които насърчават разглеждането на темата по-подробно. Например, „Какво ви кара да се чувствате така?“ или „Можете ли да споделите повече за това?“

Изразете своите собствени мисли и чувства: Споделете какво вие мисли по темата и какво чувствате. Това може да стимулира събеседника ви да направи същото.

Изследвайте темата по-дълбоко: Попитайте за допълнителни детайли, примери или анализ. Това може да помогне за по-широко разбиране на темата.

Бъдете търпеливи: Важно е да дадете на събеседника време да разгледа и изрази мнението си. Не бързайте да прекъсвате.

Покажете емпатия: Съпричастността и разбирането към чуждите чувства и перспективи може да насърчи по-открит и задълбочен разговор.

Избягвайте прекомерното даване на съвети: Понякога хората просто искат да бъдат чути и разбрани, без да получават съвети или решения. Специално ако не ви се иска съвет, но по-скоро подкрепа.

Поддържайте некритично и отворено отношение: Бъдете готови да преоцените своето мнение и да приемете нова информация или гледна точка.

Задълбочаването на разговора изисква практика и внимание към комуникацията, но може да ви помогне да създадете по-близки връзки и да разберете по-добре хората около вас.

Съвестта или другото нашето аз

Съвестта или нашето друго Аз, са един вечно съмняващ се човек. Този човек заповядва съпротива, той оспорва всяка постъпка, всеки твой жест , всеки поглед дори. Целта му е да се доближи до механизма на ново доказателство, до което човек достига, тръгвайки до противното:
Добър ден, приятелю! „Лицемерен си! Лицемерието е качество на силните. А ти си слаб човек, кого искаш да излъжеш? И какво печелиш с този поздрав? ” Напоследък ставам все повече свидетел на такъв род разговори, почти навсякъде било то на улицата или в кафето. Подобни „дискусии” ме карат да се противопоставям на едно или друго действие, подтикват ме към психоаналитични дисекции. Любопитното в тези разговори тип дискусии, е че се извършват независимо от капризите на конкретния случай и ден. Те са вън от всяко определение, от всякакъв род дефиниция, не подлежат на организиране или някакъв ред и порядък. Наблюдавам напоследък изключителната им подвижност, която ме кара да преосмислям, пререшавам, това което съм решил, да оспорвам, да търся и откривам нови модели на поведение. Всеки един импулс, дошъл от голямото ядро на тази психическа енергия, всяка „дума” от този род „двойно аз” е къс инвестирана активност, която задоволява потребностите от честно и безпристрастно общуване с някакъв събеседник. Именно това ме кара след всеки разговор от този тип макар и волен или неволен участник-свитедел да се чувствам след него освободен от първочаналното си състояние на една голяма превъзбуда, предизвикана от чувството на страх, радост, сантиментално опиянение.