Няколко думи за щастието

Какво всъщност е щастие и защо всеки иска да бъде щастлив? Какво е значението на тази на пръв поглед простичка дума? Проста или не, зад себе си тя крие много. Ще ви представя моето тълкувание на думата, без дори да се интересувам от речниковото ? значение.

Очевидно е, че човек не може постоянно да бъде щастлив. Можем единствено да имаме моменти на щастие, така че то не е перманентно чувство – то идва и си отива. Но това не значи, че то не може да продължи дълго, а че просто не продължава вечно. Когато сте в някакъв тъжен период от живота си, пак може да изпитате щастие.

pursuit_of_happiness_by_aquasixio-d5tx8jwЩастието е чувство, състоящо се от най-различни други приятни чувства. Това значи, че всички останали чувства, заедно или по отделно, могат да доведат до щастие. Не се сещам за по-добра дефиниция от следната: моментът, в който чувстваш, че всичко в малкия ти свят е наред. Може би вие имате нещо по-добро наум? Трудно е едно чувство да се обясни с думи. Всеки би искал да има хубав живот без никакви притеснения поне за малко. Ето защо ние се стремим към щастие. Разбираемо е, че търсим нещо, което ни кара да се чувстваме емоционално добре.

Търсете своите моменти на щастие във всичко, което виждате или правите. По този начин ще откриете, че позитивното е навсякъде около нас.

Хуманизмът

Какво означава да обичаш човека ? Да го разбереш, да се жертваш за него, да му помогнеш, да уважаваш правото му на независимост или всичко това заедно ? Във всеки случай истинското човеколюбие не може да се свежда  до едни голи фрази или пък до добри намерения. Как обаче на дело да обичаме хората ? Принципът  на хуманизмът е най- всеобхватният нравствен принцип. Според мен по своята същност хуманизмът е човеколюбие, утвърждаване на човека като висша ценност  и на правото му на щастие и свобода. Защото в степента, в която е реализиран този принцип на хуманизмът, критерий не само за нравствения, но и за обществения  живот. Стремежът към все по-пълно задоволяване на материалните и духовните потребности е насочен към цялото общество, към целия народ, а не само към една определена привилегирована социална група. Пиша всичко това по повод на случилия се потоп в село Бисер, където на 06.02.2012г. се скъса язовирната стена на язовир Иваново, чиито вълни бяха високи 3 метра и заляха цялото село. Имаше изчезнали и загинали, десетки къщи бяха разрушени. Именно там където се намират паметника на Петко Рачов Славейков. Тук той написва през 1873 г. една от стойностните поеми – „Изворът на белоногата”, в която се разказваше за хубава българска девойка Гергана. Замислям се дали Славейков пишейки и събирайки в поемата всичко онова което може да събуди българския народ в дните преди последните борби за свобода. Дали и той сега ще помогне наистина да се събудим за дълбоката доза на хуманизъм. Четейки поемата съм убеден, че той събира в нея във всеки един стих всички онези неща от които имаха нужда хората от село Бисер.