Замисляли ли сте се някога над този въпрос? Оказва се, че тропическите бури и ураганите имат човешки имена, за да се улесни тяхното идентифициране, комуникация и проследяване. В миналото е било трудно да се говори за тези явления по еднакъв начин, тъй като всяка буря е имала уникални характеристики и е била активна в различни части на света. Даването на имена на тропическите бури и ураганите улеснява прогнозите за времето, предупрежденията за бедствия и координацията на спасителните операции.

Преди да започне официалното именуване, бурите обикновено са били наричани по датата или мястото, където са се появили. Например, „ураганът в Галвестън“ от 1900 г. е наречен на града в Тексас, където е нанесъл разрушителни щети.

През 50-те години Световната метеорологична организация (WMO) въвежда официална система за именуване, за да се улесни проследяването на бурите. Първоначално са използвани само женски имена.

От 1979 г., след критики относно използването само на женски имена за бури, започват да се включват и мъжки имена. Днес в повечето региони, където се случват тропически бури, имената се редуват между мъжки и женски, за да се постигне равнопоставеност.

Имената позволяват по-лесно разпознаване на бурите в медиите и сред обществеността. Когато се случват множество бури едновременно, имената помагат да се избегне объркване и да се осигури яснота за коя буря се говори.

В критични ситуации, като подготовка за евакуации и координация на спасителни операции, е важно всички страни – от правителства до граждани – да разпознават бурята по едно и също име.
Имената на бури остават в историята и помагат на хората да запомнят важни природни бедствия. Така се улеснява събирането на данни за бъдещи изследвания и проследяване на климатичните промени.

Имената за тропически бури и урагани се подготвят от Световната метеорологична организация и се редуват между мъжки и женски. Списъците обикновено съдържат имена, които са популярни и лесни за произнасяне в региона, където се очакват бурите. Списъците се използват на ротационен принцип, което означава, че имената се повтарят на всеки шест години, освен ако дадена буря не е била особено разрушителна.

Ако буря или ураган е особено смъртоносен или разрушителен (като ураган „Катрина“ през 2005 г.), името му се “пенсионира” и не се използва отново, за да се избегне свързването на бъдещи събития с трагедията.