Наскоро слушах една дискусия в медийното пространство за един етически и морален конфликт. Казусът има значение за всеки един етически и морален проблем, чието решение в никакъв случай не предполага оптимален вариант. И тук се проявява принципът на минимизирането на погрешното решение, намирането на относително най- изгодият и моралния изход. Ето сега ще се върна на проблема които ме накара да се замисля страшно много и задълбочено. Особено типични са случаите на евтаназията-това е процедура с която някой отнема живот на друг по изрична негова молба. Един вид е смърт, която се прави само и единствено за доброто на човека на комуто е причинена. Как да се постъпи с безнадеждно болния, природно обречения на смъртен изход човек, или осакатен до невъзможност да живее адекватно живота си. Има ли право и кога лекарят да облекчи страданията му, като го „спаси чрез безболезнена смърт”, трябва ли да се казва на безнадеждно болния истината. Замислям се,че такива подобни казуси възникват във всички професионални дейности и във всекидневния ни живот. Редно е да се предложат и намери решение на тези сложни противоречиви случаи, в които са намесени човешки съдби. Едно приложимо познание ще послужи за намиране на решение, значително облекчаващо импровизацията, моментната несигурност, всекидневната употреба на „пробата и грешката”. Тук очевидно не може да се заобиколи психологията, даваща достатъчно знания за разбиране на вътрешното състояние, на процеса на вземане на решения, на самия избор на средствата. Но според мен дали един общодържавен закон решава или не проблема?
Месец: февруари 2012
Съвременият човек
Често си задавам въпроса има ли го съвременния човек ? И си обяснявам бруталността, безочието, честолюбието и славолюбието на всеки един съвременен човек на земята. Отговарям си риторично, че просто няма друг изход, не може да бъде друг, защото съхранявайки с подобни качества една непрестанна приповдигнатост на духа. В същото време съхранява и вярата в живота, в самия себе си, в бъдещето, пред което е коленичил, както се коленичи пред Бог. Разбира се съвременният човек никога не коленичи пред нищо, в чието съществуване не е убеден с абсолютна математическа точност. Така е и със съвременният човек, защото неговите „божества” са позитивни и очевидни за всеки един от нас. В днешно време ги срещаме като сурови качества и в себе си, например: стремеж към имотност, стремеж към власт и най-вече ореолна слава. Те често играят в моя, а и не само в моя една житейска роля на препинателни знаци. А именно препинателният знак подчертава ефектите на речта. Може да се обясни с такива лесно преводими на социален език граматически термини като точка, запетейка, многоточие, удивителна, въпросителна, скоби и т.н. за мен всичко това опира до елементарна грамотност. А къде е тази грамотност у нас съвременните човеци ? Какво всъщност тя ? Тази уж грамотност без която можем или не можем днес, сега и когато и да е било. Тя за мен е едно ниво което всеки трябва добре да владее, защото тя е писане и четене и най-вече комуникации. Дали осъзнаваме, че това е наш човешки капитал ? Дано го осъзнаем и развиваме всячески!
Разсъдлив ли е човекът ?
Наскоро ми попадна един доста интересeн и стар речник на Найден Геров. Той е забележителен български писател и езиковед. Създател е и на едно от елитните ни училища. Той е бил сред плеядата български фолклористи, не е бил фолк певец да уточня за някои от младото поколение. Та в неговия речник срещнах едно доста старо обяснение за етимологията (произхода на думата). Разумният човек е, този който има ум, мисли и прави, както трябва. Доста ясно ми се подчертаха актуални за нашето време фрази – „По-добре разумен, а не игумен“, „По-добре разумен душманин, а не безумен приятел”. Четейки тия златни отколешни редове се замислям за църквата, за това колко бях потресен от огромния мащаб на агентите от Държавна сигурност. Задавам си въпроса – тия наши отци как могат да венчават и опяват? Как е възможно от 15 православни владици 11 да са доносници? И дали тия наши богоизбрани „свещеници-доносници в расо” не са били просто заставени в ония години по неволя да изпълнят партийните поръчения, или са били както се заговори репресирани от нечия власт? Аз като вярващ мирянин си мисля, че е редно да се свика църковно-народен събор, с една единствена цел – да се разреши този шокиращ и потресаващ проблем. В годините на демокрация бях свидетел на разкола в нашата единна и православна църква. И сега се замислям за отец Христофор Събев, които бе огласил Алтернативния синод, дали няма да се събуди отново в него нещо и дали няма да се почнат пак едни и същи „конфликти на интереси”.