Христин Петков: политиците трябва да станат по-отговорни към избирателите си

Здравейте, будни приятели със силно развито гражданско чувство за справедливост!

politiciНяма как да остана безучастен към случващото се в момента у нас, а именно подновяване на активните протести срещу властта с всички възможни и налични средства. И докато едни тръбят, че обикновеният гражданин трябва да е основната градивна частица в парламента, други лансират идеята за стари муцуни от червените, сините и бимбени листи, аз лично считам, че рано или късно, когато си в политиката, ставаш политик. Така че нека не гледаме наивно към бъдещето с идеята, че който се качи на власт, няма да бъде политик.

Ще бъде и още как! Трябва да бъде! Но не от тези, с които сме свикнали, а изцяло нов „герой“, който да се ръководи от интересите преди всичко на тези, които представлява. В този ред на мисли, попаднах на едно изказване от 2009, в което първият демократично избран кмет на Сливен призовава политиците да не робуват на партии и да не обслужват партийни интереси, защото така Преходът у нас никога няма да приключи.

През 2013 аз пък призовавам дори да не си го помислят, защото видяхме какво стана след издигането на кандидатурата на Пеевски: протести, та до днес, до утре, докато „пиянството на един народ“ не отрезви с яка плесница всеки, който си е въобразявал, че стои пред овце.

Защото вече никой не ни страхува, защото е време за промяна!

Доброто настроение е заразно

39716.original-9176Всеки ден като се прибирам от работа мисля, че повече се натоварвам, отколкото когато и да е било.

Тръгвам с колата – все някой ще вземе да се скара – или пешеходец или шофьор. Тръгвам да се прибирам пеш, все пак Стара Загора не е много голям град, ще срещна нацупени и намусени хора. Ясно, че всички след цял ден по задачи сме изморени, но нали все пак идеята е човек да разпусне. Няма как това да се случи, ако мислено сме още в офиса или оставим да се роят неприятни мисли в съзнанието ни.

Много хора обаче го правят. Прави ми впечатление, че напоследък хората все по-рядко се усмихват, все по-често са агресивни, невъзпитани или пък смутени… другата крайност (!)  Това според мен не се дължи само на забързаното ни ежедневие, стресът и такива дивитини. Простете, обаче познавам хора, които дори след работа са свежи като теменуги и искрят само защото вече не са в офиса. Затова твърдо заставам зад думите на своята версия за нещата. Мисля, че всичко зависи от самите хората. Ако ние съумеем да се усмихваме повече и да гледаме ведро света – самото внушение, че всичко е наред, ще се запечата в съзнанието ни. Освен това нали знаете какво казват: „Една лъжа/съмнение/добринка повторена няколко пъти ще стане реалност“.

Друго: Замисляли ли сте се на кого помагате като се цупите и оплаквате? А пък за сметка на това доброто настроение е заразно, при това здравословно. Така че намерете си причина и сами си създайте поводи за усмивки. Ето, например какво правя аз след работа. Оставям лошите мисли и тръгвам напред. Казвам си: Ииии, най-сетне свърши работния ден; да звънна да се видя с приятели; най-сетне време за семейството; я, да видим кой какво е сътворил през деня; най-прекрасните моменти са с детето ми; отивам на кино на дяволски смешен филм; колко красива е моята жена… и така нататък.