Моя братовчедка от Англия пристигна на семинар в България – тя се занимава с молекулярна биология. Малко странно ми се стори ние да сме по-напред в тая област, та да се налага от чужбина да идват да ги обучаваме. Но то се оказа, че просто тук е мястото на сбирката, иначе лекторите в по-голямата си част били от други страни.
Малко предистория, за да ви стане ясна ситуацията. Мина – така се казва братовчедка ми – е дъщеря на първи братовчед на баща ми, който е емигрирал доста отдавна, женен е за англичанка. И неслучайно се казва майчин език. Мина не говори български – ама никак. Може би ако не баща й, а майка й беше българка, положението нямаше да е такова, но това е тема на друг разговор. 🙂
Като най-близък по възраст и поназнайващ английски аз поех обгрижването й – в добрия смисъл на израза – при престоя й у нас. Тя общо взето се оправя добре, но все пак си е непозната среда.
Та изяви тя желание да си направи ноктите, че при пътуването нещо се случило с маникюра й – женски му работи. Аз обаче работя през деня и няма как да я придружавам при подобни посещения. Мога да звънна, да запиша час, да й напиша адреса, да си хване такси. Но ако в салона никой не говори английски, как да обясни какво точно иска. И реших, че ще звъня и ще питам къде има такава опция. Че чуждоезиковото образование у нас не е на ниво, мисля не е тайна за никого. Звъннах поне в няколко салона, от които ми отговориха, че нямат служителка, която да владее английски в степен, че да се разберат.
Е, слава богу, накрая намерих – салон за красота Alure. Посети го Мина, разбрали се идеално, останала много доволна – направила й не само маникюра, но и някакви козметични магии. Въпросът ми е за това, че чуждият език си е богатство. В прекия смисъл на тая дума. Защото, както е в случая със салона за красота Alure, може да донесе работа и клиенти.
