Върви напред…

urlBe warrior, not a worrier…

Жалко, че преведен на български, този израз губи част от силата си. Интересно е колко близки на вид изглеждат тези думи, а колко полярни значения имат в действителност.

Бори се, стига си се тревожил…

Това е приблизителният превод на израза, но той все пак е променен, за да има по-адекватно звучене на български. Буквалността тук е невъзможна.

Не знам защо реших да ви споделя тази сентенция между другото. Може би защото на мен ми харесва и се надявам да вдъхнови поне още един човек, попаднал на нея случайно.

Вече никой не ми вика под прозореца

Помните ли времето, когато нямахме мобилни телефони? Всъщност не беше чак толкова отдавна. Само до преди десетина години малцина от нас имаха GSM-и и можеха да говорят по тях свободно. Помните ли как си уговаряхме срещи тогава? Или по домашния телефон, или се викахме под прозорците.

Децата ми по онова време бяха малки и аз лично често ги виках през терасата да се прибират у дома, за да хапнат на обяд или за да се приберат най-накрая. Техните приятели ги викаха да си играят заедно, като крещяха имената им под прозореца така, че целия блок да ги чуе. А сега?

Сега е тихо и спокойно. Пишем си по facebook, viber, what’s up, skype, пращаме си SMS-и и се обаждаме един на друг постоянно. Вече ни по-лесно. Веднага можем да разберем дали някой ще дойде на срещата или закъснява – няма да го чакаме по половин час без да знаем какво се случва.

Понякога обаче ми си спомням с носталгия за онези времена. Ако днес някой дойде до нас и започне да крещи името ми навън, вероятно съседите ще го сметнат за луд. А някога такова явление беше толкова нормално и естествени… колкото е сега да поканиш момиче на среща със съобщение във фейсбук.