Помните ли времето, когато нямахме мобилни телефони? Всъщност не беше чак толкова отдавна. Само до преди десетина години малцина от нас имаха GSM-и и можеха да говорят по тях свободно. Помните ли как си уговаряхме срещи тогава? Или по домашния телефон, или се викахме под прозорците.

Децата ми по онова време бяха малки и аз лично често ги виках през терасата да се прибират у дома, за да хапнат на обяд или за да се приберат най-накрая. Техните приятели ги викаха да си играят заедно, като крещяха имената им под прозореца така, че целия блок да ги чуе. А сега?

Сега е тихо и спокойно. Пишем си по facebook, viber, what’s up, skype, пращаме си SMS-и и се обаждаме един на друг постоянно. Вече ни по-лесно. Веднага можем да разберем дали някой ще дойде на срещата или закъснява – няма да го чакаме по половин час без да знаем какво се случва.

Понякога обаче ми си спомням с носталгия за онези времена. Ако днес някой дойде до нас и започне да крещи името ми навън, вероятно съседите ще го сметнат за луд. А някога такова явление беше толкова нормално и естествени… колкото е сега да поканиш момиче на среща със съобщение във фейсбук.