Няколко думи за щастието

Какво всъщност е щастие и защо всеки иска да бъде щастлив? Какво е значението на тази на пръв поглед простичка дума? Проста или не, зад себе си тя крие много. Ще ви представя моето тълкувание на думата, без дори да се интересувам от речниковото ? значение.

Очевидно е, че човек не може постоянно да бъде щастлив. Можем единствено да имаме моменти на щастие, така че то не е перманентно чувство – то идва и си отива. Но това не значи, че то не може да продължи дълго, а че просто не продължава вечно. Когато сте в някакъв тъжен период от живота си, пак може да изпитате щастие.

pursuit_of_happiness_by_aquasixio-d5tx8jwЩастието е чувство, състоящо се от най-различни други приятни чувства. Това значи, че всички останали чувства, заедно или по отделно, могат да доведат до щастие. Не се сещам за по-добра дефиниция от следната: моментът, в който чувстваш, че всичко в малкия ти свят е наред. Може би вие имате нещо по-добро наум? Трудно е едно чувство да се обясни с думи. Всеки би искал да има хубав живот без никакви притеснения поне за малко. Ето защо ние се стремим към щастие. Разбираемо е, че търсим нещо, което ни кара да се чувстваме емоционално добре.

Търсете своите моменти на щастие във всичко, което виждате или правите. По този начин ще откриете, че позитивното е навсякъде около нас.

Как успехът може да те промени

Поздравления! Най-накрая успя. Обществото би се гордяло с теб. Не е ли това нещото, което винаги си искал – да бъдеш един от онези хора?

shutterstock_71149627Успехът – нещото, което може да те промени изцяло и което обикновено се свързва с пари. Ако ти липсва самоконтрол, той може да се окаже опасен. Успехът може да изкара наяве най-тъмните кътчета на съзнанието ти, правейки те арогантен и егоцентричен. Той лесно може да ти „помогне“ да забравиш откъде идваш и какво е наистина важно в живота. Не трябва да му позволяваш да унищожи човечността ти.

В най-лошия случай, може да се изгубиш в малкия си рай, отказвайки да споделяш това, което имаш, парадирайки с него. Всички знаем как парите могат да ни изкушат, а те вървят ръка за ръка с успеха.

В най-добрия случай, може да станеш по-добра версия на себе си, но това е възможно, само ако не си бил егоцентричен още преди успехът да те застигне. Сега би имал средствата да помагаш на онези в нужда и по този начин да се промениш в положителна посока. Притежавайки толкова много ресурси, не е ли логично, че няма да можеш да ги използваш всичките? Благотворителност, това да си от помощ на някой, различен от най-близките ти хора – може би това трябва да направиш със своя успех.

Небесата над обсерваториите

Красотата на звездното нощно небе винаги ме е удивлявала. Това една от причините да обичам да ходя на планина от време на време. Не съм върл планинар, падам си по-скоро домошар, но това не пречи да се възхищавам на природата, нали?

Да се качиш някъде на 1500-2000 метра надморска височина, да разпънеш палатката, да се опънеш в спалния чувал и да съзерцаваш небето е толкова успокояващо и зареждащо с енергия. Почти толкова, колкото да си остане вечер у дома с хубава книга в ръцете. Докато съзерцаваш небето обаче, осъзнаваш, че си една нано прашинка във вселената, че светът е толкова необятен и огромен, колкото съзнанието ни не може да възприеме.

Наскоро попаднах на това видео, което показва хилядите звезди, които можем да видим, на фона на различни обсерватории по света. Връзката между двете, надявам се, е очевидна за всички.

На клипчето са заснети небесата и самите обсерватории, както следва:

  • обсерватория Roque De Los Muchachos, Ла Палма;
  • Australia Telescope Compact Array, Нариби, Австралия;
  • обсерваториите Parkes Radio и Siding Spring, Австралия;
  • обсерватория Mount John, Нова Зеландия.

Кадрите са красиви макар и аз да не знам точно в кой момент какво показват. Просто се наслаждавам на звездното нощно небе.

 

The Observatories from Alex Cherney on Vimeo.

Lacrima и сиренето от истинско мляко

В 21 век, с толкова много информация и разсейвания, вече предполагам ще се съгласите, че е трудно да отсееш истинското от фалшивото, ако не вярваш изцяло на сетивата си, разбира се 🙂 Истинският ценител на виното веднага усеща не само точния сорт грозде, но може да познае и реколтата от съответната страна! По същият начин е и с всичко останало, с разликата, че не е нужно да си ценител, за да разпознаеш за зелен хайвер ли те пращат, или това, което получаваш е „the real thing”.

Като човек, който желае да се храни здравословно и не позволява достъп до хранопровода си на всичко, което пожелае, си купувам яйца, месо, зеленчуци, дори мляко от самите производители на село – така съм сигурен не само във вкуса, но и че това, което получавам, не е преминало някаква допълнителна обработка, добавки, и т.н. хитрини за увеличаване на продукцията, която прилагат голяма част от едрите производители.

10501895_580350272075404_2681095686609837796_nНаскоро открих и истински млечни продукти, които не са на космическа цена, а предлагат вкус, който наистина не може да се сбърка. Става дума за Lacrima – модерната марка на старата и позната пазарджишката мандра, с история и традиция още от далечната 1959г. Не съм се задълбочавал в това как се произвежда сиренето им – знам само, че единият вид е 100% по БДС, а другият е утвърдена с годините, специална рецепта. Тайната е в закваската, казват възрастните хора, доколко е истина не знам, тъй като опитът ми в приготвянето на блаженства за тялото и душата се свежда до едно варене на кайсиева ракия преди няколко години 🙂 Но надявам се да не ми се и налага – докато има такива специалисти по млечните продукти като тези в Лакрима. Все пак важното е всеки от нас да върши това, в което е добър, за да обогатява всички останали 🙂