Ако искаш нещо да се свърши както трябва, свърши го сам

Може и преди да сте чували подобно твърдение. Ако е така, знайте, че има истина в него и не сте му попаднали случайно. Истината е, че когато трябва да се свърши дадена задача, обвързана с вас и чашата дейност, вероятно вие сте човекът, който е най-запознат по темата и би се справил най-добре.

right-wrong-photoПрехвърлянето на задачи от един на друг не е добра стратегия. Никой не е вездесъщ и няма човек, който да разбира от всичко. Това, което се опитвам да кажа, е, че ако искате нещо да се свърши както трябва, може би е най-добре да го свършите сам. Не защото нямате доверени хора около вас, на които можете да разчитате, а по други причини. Хората около вас не сте вие самите. Те нямат вашия опит, вашите умения и понякога не са наясно кое колко е важно. Така се случва в работна среда например. Един човек разпределя задачите, а останалите изпълняват. Изпълнителите си вършат задълженията, но понякога не осъзнават приоритета им и допускат неволни неточности или недоразумения. Как очаквате тогава да не бъркат понякога, като не разполагат с необходимата информация? Затова вариантите са два. Или споделяйте повече и по-често, за да са запознати всички и да осъзнават рисковете от грешки. Или ако наистина искате нещо да се случи точно по определен начин, направете го самите вие.

Спортни страсти

70f2b9fbc28ff48b818b387b7468dc49Този месец започна доста добре за българите. Мисля, че Лудогорец се представи изключително срещу Реал Мадрид. Ако играех Еврофутбол със сигурност щях да заложа, че нашите момчета ще паднат с 3-4 гола най-малко. Представете си каква изненада беше за мен, когато в 6-тата минута топката влезе във вратата на противника. Няма да ви казвам как изкрещях и с приятелите ми почти едновременно станахме от дивана и съборихме три кена с бира 🙂 .Резултатът беше повече от задоволителен за България.

Всъщност, по мое скромно мнение, родината ни се представя успешно напоследък в спортните игри. Ще използвам блога си да отбележа постиженията на Григор Димитров. (Само ще вметна възмущението си, че когато печели медиите го наричат с гальовните „Гришо“, „българското момче“ и прочие, но когато загуби родните журналисти се дистанцират, назовавайки го хладно като  „хасковлията“, което звучи адски глупаво и смешно!) Браво ще кажа и за приличното представяне и прогресирането на Цвети Пиронкова. Не мога да пропусна и Ивет Лалова, която малко по-рано през септември взе трето място на турнира „ИААФ Уърд Чалъндж“ .

Надявам се българските спортисти да прочуват с добро страната ни, защото само те ни останаха да ни славят и да ни карат да се гордеем. Нека се вижда, че на Балканите продължават да се раждат таланти, които заслужават световно признание.

Неразказаната история на Дракула

Филм, който очаквах от много време и не се въздържах да отида още на премиерата. Още повече, че вчера бях в София с приятели и успях да се насладя на филма на големия екран на IMAX.

Трябва да призная, че историята бе пленително предадена от Universal и режисьора Гари Шор. Мисля, че изборът на актьора Люк Еванс за главната роля на Влад Цепеш е много подходяща. Главно, защото образът визуално носеше характеристиките на истинския Дракула, познат ни от портрети и средновековни рисунки и второ, защото бе доста харизматичен за дамите в кинозалата 😉

Противно на очакванията ми историята на филма вървеше с логическа правилност по ред значими за историята на Балканите събития. Като изключим стабилното количество фикция бих определил филма като впечатляващо отражение на случилото се в средата на 15 век в областта Трансилвания – нравите на робството, кръвния данък и спирането на османското нашествие на султан Мехмед II. Хареса ми, че образа на Влад Дракула бе пресъздаден според румънските и българските източници, които описват принца от рода Дракул ( от „Ордена на Дракона“, преведено още „Дявола“) като герой на своето време. Радвам се, че са го разграничили от злодея, който Брам Стокър създава, воден от средновековните порядки, които Западна Европа лицемерно създава, описващ чудовище, което подлага враговете си на нечувани мъчения, докато самите французи, англичани и немци по същото време започват лова на вещици и изтезават военнопленници с колове или прочутото мъчение, което мен лично ме отвращава – изливане на разтопено олово/желязо в устата. А само за сведения набиването на кол е познато още на хуните от 6 век и прилагано масово от турците… така че.

Браво на Universal! 6-ца от мен за филми и препоръчвам да го гледате.

Какво сплотява хората?

За жалост мисля, че отговорът на този въпрос е трагедията.

Много ми се иска да е различно и търсих примери за щастливи ситуации, които могат да сплотят непознати хора, да ги накарат да се прегърнат, да се обичат, да изградят заедно едно мирно и хармонично общество. Уви, не успях да открия. Затова пък историята ни и най-вече Интернет, който използваме най-често, изобилстват от доказателства, че напълно непознати могат да бъдат единни в името на кауза, произтичащата от общочовешка трагедия.

INDIA-MALAYSIA-MALAYSIAAIRLINES-CHINA-TRANSPORT-ACCIDENTПомните ли полет 370 от малаизийските аеролинии. Нямате си представа колко фейсбук страници, групи и общности бяха създадени под надслов „Pray for flyght 370“. Стотици хиляди хора, независими един от друг бяха цяло в стремежа си да постигнат чудото самолетът да се завърне.

А какво да кажем ние в България – обединяват ни проблемите ни, отиваме на площада като група овце от едно стадо с идеята да бутаме, недоволстваме и крещим. И какво постигаме? Когато някое от исканията ни се удовлетвори отново се разделяме. Живеем ли добре ставаме зли и недружелюбни в пазенето на собственото си щастие. Гледаме с недоверие всекиго от страх да не ни издърпа късмета изпод краката.

Колко е лесно да сме заедно, когато нямаме нищо и  колко трудно да бъдем приятели, когато имаме какво да крием. Не е ли парадоксално? Материалното ни разделя, а духовното събира… Оставим ви хляб за размисъл.