В началото на годината присъствах на представянето на романа „Тройната нишка“ на самоковския писател Васил Лазаров. Литературната среща се проведе в София, a мнения за романа и творчеството на автора изказаха редакторката на Лазаров и негови колеги – писатели и поети.
Още тогава новата книга даде заявка за обещаващо четиво, включващо всички елементи на увлекателната фабула. Верен на стила си, авторът е заложил на динамично развиващ се сюжет. В центъра са поставени човешките взаимоотношения, вътрешната борба на героите, притиснати от обстоятелствата и преследвани от миналото. Реализмът, обратите и често срещаните житейски ситуации превръщат романа в драматичен. Но той не се изчерпва само с това.
Както е известно за повечето читатели на Васил, той обръща внимание и на християнските мотиви, които умело вплита в своите произведения. Този похват се наблюдава и в „Тройната нишка“. Самото заглавие играе ролята на религиозна метафора на случващото се. Умишлено или не, то прави препратка към библейски пасаж от Стария завет, който е актуален и днес. Ако трябва да го перифразирам, то смисълът е, че двама души заедно са по-силни, устояват на бурите в живота и нищо не може да ги раздели. Също като преплетените нишки в един конец.
Коя тогава е третата нишка, за която пише Васил Лазаров? Прочитайки романа му, всеки сам за себе си ще намери отговора на този въпрос. За някои това е Божието присъствие, което бди над двама души и ги закриля. За други пък всяка нишка означава нещо различно – едната може да води до лични терзания, втората към себепознание и третата към нещо свещено. За мен лично тройната нишка представлява триединството – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Религиозно, а и философски погледнато, това са трите лица на Бога. Те правят единството – сила, вяра, любов и са път към Него.
Прочитайки „Тройната нишка“ от Васил Лазаров, ще усетите завладяващата сила на романа. Моменти на временно затишие ще се редуват с такива, които спират дъха. А финалът, задържа вниманието, като остава с въпросителен знак. Така ние, читателите, може да го изтълкуваме според нашите виждания и възприятия.
Месец: март 2019
Когато мечтата се превърне в реалност – рали Дакар
Рали Дакар е многодневно офроуд състезание, което се провежда всяка година и в него взимат участие, както професионални състезатели, така и аматьори, любители на екстремните изживявания. Мнозина са се впускали в надпреварата през годините от създаването ѝ през 1978-а. Създател на ралито е Тиери Сабен, който година по-рано, участвайки на рали Абиджан-Ница, се губи с мотора си в либийската пустиня. Така му идва идеята, че подобен тип надпревара ще бъде особено атрактивна, както за участниците в нея, така за публиката. Година по-късно, на 26 декември ,е даден старт на първото състезание рали Дакар. В него взимат участие 182 ентусиасти, а трасето е дълго 10 000 километра, като преминава през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал. Няколко българи взимат участие в надпреварата през годините, като най-доброто родно представяне е това на Орлин Алексиев през 2013-а година.
Интересното при Орлин Алексиев е, че той всъщност е общински съветник в Столичен общински съвет. Заема и други отговорни длъжности в управлението на София като председател на Съвета за управлението на Специализирания общински приватизационен фонд, председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет на Столичния общински съвет и член на Постоянната комисия по икономика и собственост на Столичния общински съвет.
Орлин Алексиев не е първият участник на рали Дакар, чиято професия по никакъв начин не е свързана с автомобилните спортове. Редица популярни личности са заставали на старта на надпреварата. Сред тях са имена като Албер II, принц на Монако, Каролина Монакска, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, Жан-Пол Белмондо, Джони Холидей, Раймон Копа и много други.
За мен това е една дългогодишна мечта, която благодарение на българските участници в надпреварата, отчасти се осъществи. Защото съм почитател на рали Дакар откакто бях малък. Обичах да наблюдавам сблъсъка между природата, технологията и човешките умения. Винаги ми е било страшно интересно да наблюдавам как тези мощни машини, управлявани по умел начин, успяват да преодолеят сериозни препятствия и да преминат всякакви пресечени терени. Още от дете си представях какво ли би било ако аз бъда на мястото на пилотите. Да маневрирам сред пясъчни дюни, кал и камъни.
Беше голямо щастие когато първите българи (Петър Ценков и Тодор Христов) застанаха на старта на престижната надпревара през 2011-а година. Те се състезаваха с АТВ-та. Но истинско силното вълнение беше когато Орлин Алексиев и Пламен Николов записаха най-доброто българско представяне в рали Дакар до момента – 17-то място в класа и 61-во в генералното класиране, защото за първи път българи се състезаваха с автомобили.
С това тяхно постижение моята мечта отчасти се сбъдна. Сега искам да имам възможността и лично да изпитам всяка капка адреналин, която протича през тялото на един състезател в надпреварата.