Миналият път ви разказах малко за терапията на Морита. Сега ще ви кажа основните ѝ принципи:

1. Да приемаме чувствата си. Ако имаме натрапчиви мисли, не бива да ги контролираме – това ще ги направи още по-силни. Един дзен учител казва за човешките чувства и емоции: Ако непрекъснато се опитваме да отстраним една вълна с друга, ще създадем безкрайно море от вълни. Ние не създаваме чувствата, те просто идват при нас и трябва да ги приемем. Ключът е в това да ги посрещнем с „Добре дошли“. Морита често казвал, че емоциите са като времето – не можем да ги предвидим, нито да ги контролираме, а само да ги наблюдаваме. В този смисъл понякога са цитирани думите на виетнамския монах Тик Нят Хам: „Здравей, самота, как си днес? Ела седни до мен и ще се погрижа за теб.“

2. Да правим това, което трябва. Не бива да се концентрираме върху елиминирането на симптомите, тъй като възстановяването ще дойде спонтанно. По-скоро трябва да се фокусираме върху настоящето и в случай, че страдаме, трябва да приемем това страдание. Но най-вече трябва да избягваме да интелектуализираме ситуацията. Мисията на терапевта е да сформира характера, за да може да се справя с всяка ситуация, а характерът се формира от това, което правим. Терапията на Морита не обяснява нищо на пациентите, оставя ги да учат чрез действията и дейностите си.

3. Да открием жизнената си цел. Макар да не можем да контролираме емоциите, ние сме в състояние да поемем управлението на действията, които извършваме всеки ден. Затова трябва да ни е ясна целта и да не забравяме мантрата на Морита: „Какво е нужно да направим сега? Какво действие трябва да предприемем в този момент?“ За да го постигнем е необходимо да погледнем вътре в себе си и да намерим собствения си икигай.