Гледам по телевизията  предаването на Люба Кулезич – „Насреща”. В него известни личности, сред които Андрей Слабако коментират темата „Путин срещу Обама”. Мисля, кой в днешното уж демократично време е по- влиятелният и какво е това влиятелният, защо трябва да ги сравняваме тия двамата „исполини”, защо все трябва да робуваме на някой от двамата? Защо влиятелни мъже, пред чиито „гранитни обелискове ” коленичат цели нации и народи ? Ние също не оставаме по назад ежедневно сме ту на едната ту на другата влиятелна страна. Дали не са един до друг, до болка познати социални типове, стремящи се да заграбват и да бъдат от кой е по- по-най. Тия мисли ме подтикват към най-правдоподобното и в същото време най-невярното тълкуване, защото историята на обществените отношения го е създала с много противоречиви страсти. Моделира е в него черти на уж привлекателна личност и обикновен мерзавец, защото е търсела и е открила в постъпките му обяснение за произхода на социалният страх и безстрашието на благоволението пред всемогъщия и отвращението от отблъскващата мудност на нерешителния. Съзирала в него един религиозен ужас и атеистичната вяра в силата на човека. Подобно на Мойсей, който слиза със своите „скрижали”  и „закони”от Синайската планина, който е спасител  и поразяващ герой едновременно. Не е ли време да се замислим пред кого, как и кога и необходимо ли е винаги да играем ролята на човека, който се моли пред някой от тях, имайки предвид нашата вековна история!!!