Любопитно

Любопитно

Терапията на Морита част 2

Posted on by MitioAnchov

Миналият път ви разказах малко за терапията на Морита. Сега ще ви кажа основните ѝ принципи:

1. Да приемаме чувствата си. Ако имаме натрапчиви мисли, не бива да ги контролираме – това ще ги направи още по-силни. Един дзен учител казва за човешките чувства и емоции: Ако непрекъснато се опитваме да отстраним една вълна с друга, ще създадем безкрайно море от вълни. Ние не създаваме чувствата, те просто идват при нас и трябва да ги приемем. Ключът е в това да ги посрещнем с „Добре дошли“. Морита често казвал, че емоциите са като времето – не можем да ги предвидим, нито да ги контролираме, а само да ги наблюдаваме. В този смисъл понякога са цитирани думите на виетнамския монах Тик Нят Хам: „Здравей, самота, как си днес? Ела седни до мен и ще се погрижа за теб.“

2. Да правим това, което трябва. Не бива да се концентрираме върху елиминирането на симптомите, тъй като възстановяването ще дойде спонтанно. По-скоро трябва да се фокусираме върху настоящето и в случай, че страдаме, трябва да приемем това страдание. Но най-вече трябва да избягваме да интелектуализираме ситуацията. Мисията на терапевта е да сформира характера, за да може да се справя с всяка ситуация, а характерът се формира от това, което правим. Терапията на Морита не обяснява нищо на пациентите, оставя ги да учат чрез действията и дейностите си.

3. Да открием жизнената си цел. Макар да не можем да контролираме емоциите, ние сме в състояние да поемем управлението на действията, които извършваме всеки ден. Затова трябва да ни е ясна целта и да не забравяме мантрата на Морита: „Какво е нужно да направим сега? Какво действие трябва да предприемем в този момент?“ За да го постигнем е необходимо да погледнем вътре в себе си и да намерим собствения си икигай.

Любопитно

Терапията на Морита част 1

Posted on by MitioAnchov

Японецът Шома Морита създава своя собствена терапия, основана върху идеята за жизнената цел. Той е дзен будист и терапията му има огромно влияние в Япония.

Много от западните терапии се фокусират върху опита да контролират емоциите и чувствата на пациентите. На Запад сме свикнали да приемаме, че мислите влияят на чувствата ни, а те се отразяват на действията ни. Обратно на това, терапията на Морита се концентрира върху идеята да учи пациентите да приемат своите чувства, без да се опитват да ги контролират, тъй като чувствата се променят чрез действията.

Основата на терапията на Морита е, че действието е причина за промяната, следователно не бива да се опитваме да контролираме мислите и чувствата си.

Тази идея е противоположна на западната, която ни кара да променяме първо мислите си, а след това действията си. Освен че приема емоциите, терапията на Морита се стреми към създаването на нови емоции чрез действие. Тези емоции се заучават с помощта на преживяванията и въз основа на повторението. Терапията на Морита не се стреми да въздейства директно върху симптомите, а ни учи да приемаме естествено своите желания, вълнения, страхове и грижи. Този революционен терапевт твърди, че по отношение на чувствата е по-добре да сме богати и щедри. Тоест да приемаме емоциите и да ги оставяме да си тръгнат.

Що се отнася до тръгването на негативните чувства, Морита го обяснява със следния пример: Ако едно магаре е вързано за стълб и продължава да върви, опитвайки се да се освободи, то започва да се върти в кръг и в крайна сметка се оказва обездвижено, плътно притиснато към стълба. Същото се случва, когато хората имат натрапчиви мисли и се опитват да ги блокират с други мисли.

Любопитно

„Тройната нишка“ на Васил Лазаров като път към Бога

Posted on by MitioAnchov

В началото на годината присъствах на представянето на романа „Тройната нишка“ на самоковския писател Васил Лазаров. Литературната среща се проведе в София, a мнения за романа и творчеството на автора изказаха редакторката на Лазаров и негови колеги – писатели и поети.

Още тогава новата книга даде заявка за обещаващо четиво, включващо всички елементи на увлекателната фабула. Верен на стила си, авторът е заложил на динамично развиващ се сюжет. В центъра са поставени човешките взаимоотношения, вътрешната борба на героите, притиснати от обстоятелствата и преследвани от миналото. Реализмът, обратите и често срещаните житейски ситуации превръщат романа в драматичен. Но той не се изчерпва само с това.

Както е известно за повечето читатели на Васил, той обръща внимание и на християнските мотиви, които умело вплита в своите произведения. Този похват се наблюдава и в „Тройната нишка“. Самото заглавие играе ролята на религиозна метафора на случващото се. Умишлено или не, то прави препратка към библейски пасаж от Стария завет, който е актуален и днес. Ако трябва да го перифразирам, то смисълът е, че двама души заедно са по-силни, устояват на бурите в живота и нищо не може да ги раздели. Също като преплетените нишки в един конец.

Коя тогава е третата нишка, за която пише Васил Лазаров? Прочитайки романа му, всеки сам за себе си ще намери отговора на този въпрос. За някои това е Божието присъствие, което бди над двама души и ги закриля. За други пък всяка нишка означава нещо различно – едната може да води до лични терзания, втората към себепознание и третата към нещо свещено. За мен лично тройната нишка представлява триединството – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Религиозно, а и философски погледнато, това са трите лица на Бога. Те правят единството – сила, вяра, любов и са път към Него.

Прочитайки „Тройната нишка“ от Васил Лазаров, ще усетите завладяващата сила на романа. Моменти на временно затишие ще се редуват с такива, които спират дъха. А финалът, задържа вниманието, като остава с въпросителен знак. Така ние, читателите, може да го изтълкуваме според нашите виждания и възприятия.