Ние хората сме единствените същества, които страдат от огромната слабост  на прибързаността. Според биологичното равновесие всяка твар в природата живее съобразно изискванията на своя вид и по правило „не прибързва никога”. Лично аз страдам от именно тая слабост – да прибързам  винаги. За мен тая прибързаност е обратно на ленността т.е. искам да подчертая, че и двете водят до объркване на огромния и силен стресиращ ритъм на живота. Тази ленност води до загуба на тонуса, който е жизнено важен за нас. За мен един ленив човек е доведен до край т.е. до смърт в перспектива. Аз прибързаният, по силата на същото логическо размишляване не живея нормално, съобразно своя вид и изискванията на моето собствено битие. Прибързаният човек  съкращава живота си значително. Все се старая да не бързам, но уви това си е до характера и темперамента ми. Искам да Ви посъветвам, че ако сте от моя тип хора трябва да се стараете всячески да се пазите от прибързаността – каквото и да е тя, когато и да Ви се наложи! Ние трябва да правим така, че и в този случай да възтържествува естествения ритъм на живота. Трябва да се справим с тая пуста прибързаност – това почти  винаги означава да си осигурим  живот и здраве. Защото животът и здравето са непосредствено застрашени от непривичното ускоряване на процесите, които ги изразяват. За целта трябва да се живие равномерно и спокойно, в никакъв случай напрегнато и прибързано!