Защо самолетите летят толкова високо?

Всеки, който е пътувал със самолет, вероятно се е замислял защо летим толкова високо – на 10–12 километра над земята. Отговорът не е просто „защото можем“, а резултат от сложни инженерни решения, свързани с ефективност, безопасност и физика на полета.

Първата и може би най-важна причина е ефективността на двигателите. Реактивните двигатели работят най-добре, когато въздухът е разреден, защото така компресорите могат да сгъстяват въздуха с по-висока ефективност. Освен това, при ниските температури на тази височина горивният процес е по-ефективен. В комбинация с по-малкото въздушно съпротивление, самолетът може да изразходва по-малко гориво, което е ключово за икономичността на полета.

Говорейки за въздушно съпротивление, то намалява значително на тези височини, защото плътността на въздуха е по-малка. Колкото по-малко триене изпитва самолетът, толкова по-лесно поддържа висока скорост с по-малко разход на гориво. Това е една от причините авиокомпаниите да оптимизират маршрутите си именно на тези височини.

Друг ключов фактор е избягването на лошото време. Бурите, силните ветрове и турбуленцията са често срещани в по-ниските слоеве на атмосферата, докато на 10 километра самолетите преминават над тях. Това не само прави пътуването по-спокойно за пътниците, но и улеснява работата на пилотите, които не трябва постоянно да коригират курса си заради неблагоприятни метеорологични условия.

Още едно предимство на голямата височина е намаленият въздушен трафик. Частната авиация, малките самолети и хеликоптерите обикновено летят много по-ниско – на височини под 3–4 километра. Така пътническите самолети са в зона с много по-малка вероятност от пресичане на други летателни апарати, което улеснява контрола на въздушното движение и прави полетите по-безопасни.

И накрая, но не по важност – безопасността при аварийни ситуации. Ако по време на полет се случи загуба на тяга или друг технически проблем, по-голямата височина дава повече време на пилотите да реагират. Самолетът може да „глайдва“ стотици километри без двигателна тяга, което увеличава шансовете за намиране на подходящо място за аварийно кацане.

Замисляли ли сте се за тези детайли, докато гледате през илюминатора? Следващият път, когато летите, може би ще погледнете на височината по различен начин.

Сам пилот в самолета?

Досега принципът е ясен – в по-големите пътнически самолети машините се управляват от двама пилоти. През последните години обаче все повече и повече технологични постижения навлизат и в авиационната индустрия и задават нова посока на развитие.

Според информация от чужди медии обаче, налице е недостигът на квалифицирани кадри в тази сфера. Производителят на самолети Boeing коментира по темата, че около 600 000 нови пилоти ще трябва да бъдат обучени в международен план през следващите 20 години, за да се поддържа сегашният стандарт.

Поради тази причина Авиационната организация на ООН ICAO постави под въпрос дали един пилот може да се справя с полетите в бъдеще. Въпреки това, според експерти от авиационната индустрия, този начин може да надделее само ако настоящите стандарти за безопасност останат на сегашното ниво или дори бъдат подобрени.

От чисто техническа гледна точка така нареченият единичен кокпит е напълно възможен. Това обаче е така, само докато пилотите не се сблъскат с неочаквани проблеми. В случай на технически затруднения, е обичайно в пилотската кабина единият пилот да поеме управлението, докато другият пилот търси грешката.

Невъзможно е да летите и да локализирате техническите проблеми едновременно. При това положение не е изключено командното управление от летището да поеме част от задачите. За този сценарий обаче сигурна, стабилна и бърза връзка за данни би била основно изискване.

Редица други проблеми също изискват решение. Какво се случва, ако пилотът се измори или трябва да отиде до тоалетната? Подобни и други причини водят до предположението, че вторият пилот все още е незаменим.

Постепенният преход може да има смисъл, като вторият пилот поема контрола много по-рядко, отколкото в момента. Полетните екипажи ще се възползват от по-дълги периоди на почивка, което от своя страна ще улесни набирането на персонал на авиокомпаниите.