Ако ще плащаш повече, за да си развалиш гърба в коворкинг, направо си дай парите на кварталния масажист. И после ще ти останат и за една бира.
Влязох в един от тези лъскави „офиси“ в центъра, за да видя какво точно плащат хората с премиум абонамент. Оказа се, че най-премиумното е способността да извадиш 25 евро повече от джоба си за същия шум, същата скука и същия неудобен стол.
Премиум зоната? Разположена е в ъгъла, за да изглежда „уединена“. Реално е просто по-тясна и затворена, с стол, който май е изваден от някоя изоставена администрация от деветдесетте. Седнах за проба — след два часа гърбът ми мина в стачка. Това е като да си купиш пластмасова дограма, дето се криви на първото слънце, само защото продавачът те е убедил, че е „висок клас“. Икономически абсурд.
И дори не става дума само за стола. В премиум зоните има някаква специална миризма на препарати, уж „пречистваща“. На мен ми мирише на опит да прикрият липсата на реална грижа за комфорта. А зелената стена в ъгъла? Просто заема място.
Бизнес моделът е елементарен: наричаш нещо „премиум“ и винаги ще намериш балък, който ще плати повече, за да се почувства важен. Това е чиста психология, но не в полза на клиента. Плащаш за статус, а получаваш дискомфорт.
Гледам един господин в „бизнес кежуал“ позира в премиум зоната, сякаш е открил личния си кабинет в Силициевата долина. В действителност единственото премиум в случая беше фактът, че е платил повече, за да се изкриви като стара круша. Всичко е направено да изглежда добре на снимка в Инстаграм, но в реалността е просто по-скъпа версия на неудобството.
Ако искаш да работиш, намери си място, където столът не те убива. Не си купувай „престиж“ чрез преплащане на някой, който умело ти продава неудобство под маската на ексклузивност.