Ако ще плащаш повече, за да си развалиш гърба в споделено работно пространство, направо дай парите на кварталния масажист. Поне след това ще ти останат пари и за една бира.
Влязох в едно от тези лъскави „офис пространства“ в центъра, за да видя за какво всъщност плащат хората с премиум абонамент. Оказа се, че най-премиумното нещо е да дадеш 25 евро повече за същия шум, същата скука и същия неудобен стол.
Премиум зоната е разположена в един ъгъл, за да изглежда по-уединена. В действителност е просто по-тясна и затворена. Столът пък изглежда така, сякаш е изваден от някоя стара администрация от 90-те години. Седнах за малко, за да го пробвам. След два часа гърбът ми вече протестираше.
Това е все едно да си купиш евтина дограма, която се изкривява още при първото силно слънце, само защото продавачът те е убедил, че е „висок клас“. Икономически абсурд.
И проблемът не е само в стола. В премиум зоната се усеща силна миризма на препарати, уж за „по-чиста и свежа атмосфера“. На мен обаче ми се струва по-скоро като опит да се прикрие липсата на истински комфорт. А зелената стена в ъгъла? Тя просто заема място.
Бизнес моделът е прост: наричаш нещо „премиум“ и винаги ще се намери човек, готов да плати повече, за да се почувства по-важен. Това е психология, но не непременно в полза на клиента. Плащаш за усещане за престиж, а получаваш неудобство.
Гледам един господин, облечен в „бизнес кежуал“, който позира в премиум зоната, сякаш е в личния си кабинет в Силициевата долина. В действителност единственото премиум нещо е, че е платил повече, за да седи на неудобен стол.
Всичко е направено така, че да изглежда добре на снимка в Instagram. В действителност обаче това е просто по-скъпа версия на същото неудобство.
Ако искаш да работиш спокойно, намери място с удобен стол и нормални условия. Не плащай за „престиж“, когато всъщност ти продават неудобство, представено като ексклузивност.
Хаха, точно като с онези премиум столове за 25 евро — и гърбът в стачка. Много ме кефи как си описал разликата между реалността и маркетинга. Ако си седнал на стол от 90-те и още си жива душицата, значи наистина е било премиум усещане. Ще следя с интерес за още такива наблюдения, особено ако решиш да разнищиш и други „премиум“ измами.
Абсолютно вярно за столовете в коворкингите. Аз самата минах през няколко такива в София и всеки път най-големият проблем ми беше точно това — столовете са грозни, неудобни и направо убиват кръста. В един дори ми дадоха стол с колелца, който постоянно затъваше и се заклещваше. Решението, което намерих, е да си взема собствен стол от вкъщи и да го нося със себе си. По-гадно е с носенето, но гърбът ми вече не стачкува след два часа.
Аз съм ползвала един такъв коворкинг и точно това с неудобните столове ми направи впечатление — все едно са ги взели от изоставена болница. И аз си мислех, че плащам за по-хубаво, а накрая минах на кафе с масажист, по-евтино и по-полезно за кръста ми.
Прав си за столовете – на мен ми се е случвало и в доста по-евтини коуъркинги да седна на стол, който изглежда приличен, но после да се окаже, че е пълен боклук. Вярно, че 25 евро повече не оправдават премиум, ако пак ще ми се изкриви гърбът. Вече ще гледам да си нося собствения стол или поне възглавничка, щом ще давам пари за „удобство“.
Интересно, че си усетила най-много неудобния стол, аз направо се възмутих от това, че за повече пари дават по-малко място. Бих искала да прочета още от теб за други такива „премиум“ измами, да знае човек къде си дава парите.