Ако ще плащаш повече, за да си развалиш гърба в споделено работно пространство, направо дай парите на кварталния масажист. Поне след това ще ти останат пари и за една бира.
Влязох в едно от тези лъскави „офис пространства“ в центъра, за да видя за какво всъщност плащат хората с премиум абонамент. Оказа се, че най-премиумното нещо е да дадеш 25 евро повече за същия шум, същата скука и същия неудобен стол.
Премиум зоната е разположена в един ъгъл, за да изглежда по-уединена. В действителност е просто по-тясна и затворена. Столът пък изглежда така, сякаш е изваден от някоя стара администрация от 90-те години. Седнах за малко, за да го пробвам. След два часа гърбът ми вече протестираше.
Това е все едно да си купиш евтина дограма, която се изкривява още при първото силно слънце, само защото продавачът те е убедил, че е „висок клас“. Икономически абсурд.
И проблемът не е само в стола. В премиум зоната се усеща силна миризма на препарати, уж за „по-чиста и свежа атмосфера“. На мен обаче ми се струва по-скоро като опит да се прикрие липсата на истински комфорт. А зелената стена в ъгъла? Тя просто заема място.
Бизнес моделът е прост: наричаш нещо „премиум“ и винаги ще се намери човек, готов да плати повече, за да се почувства по-важен. Това е психология, но не непременно в полза на клиента. Плащаш за усещане за престиж, а получаваш неудобство.
Гледам един господин, облечен в „бизнес кежуал“, който позира в премиум зоната, сякаш е в личния си кабинет в Силициевата долина. В действителност единственото премиум нещо е, че е платил повече, за да седи на неудобен стол.
Всичко е направено така, че да изглежда добре на снимка в Instagram. В действителност обаче това е просто по-скъпа версия на същото неудобство.
Ако искаш да работиш спокойно, намери място с удобен стол и нормални условия. Не плащай за „престиж“, когато всъщност ти продават неудобство, представено като ексклузивност.
