Тази година за първи път ще отбележим 24 май с ново име. В края на 2020-а, то беше променено по решение на Парламента. Честно да ви кажа, не съм се интересувал защо и какво е наложило смяната, а и самият аз разбрах за това съвсем наскоро. Та, след броени дни ще отбележим за първи път Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. За втори път пък 24 май ще мине под воала на пандемията.
Въпреки епидемиологичната обстановка, четох, че в много български градове са планирани инициативи и разбира се – шествие. Постепенно с наближаването на този светъл, любим мой празник, си припомних емоциите, които изпитах по време на последното си шествие на площада като ученик.
Беше горещ, слънчев ден. Бяхме се събрали в училищния двор, но за нас, абитуриентите, беше за последно. Като че ли чак тогава прогледнах за чара на ученическите ми години, оцених приятелствата, които бях създал през това време. Изпитвах благодарност към учителите си и същевременно се изпълних с малко тъга. Осъзнах, че тези моменти няма да се повторят повече и затова си обещах да ги запазя завинаги в мислите и сърцето си.
Спомням си, че преди да минем за последно като част от празничното шествие, всеки от нас целуна училищното знаме. Мълчаливо се сбогувахме със старата сграда, запомнила лудешките ни мигове. Признавам си, че се случваше да пропуснем някой и друг час, а сега не ни се тръгваше.
Но тръгнахме, наредихме се най-отпред и сигурен съм, всеки почувства силата, емоцията и значението на 24 май.
Етикет: училище
Има много какво да научим от боксьорите
Боксът не е само размяна на тупаници, а смислен спорт, изграждащ от момчетата мъже. Той дава физическа сила и психическа уравновесеност, но изисква самоконтрол, самодисциплина и най-вече вяра.
Невъзможно е да бъдеш успешен боксьор без да притежаваш силна мотивация, без да работиш усилено, за да постигнеш крайнити си цели и без да вярваш в себе си – че можеш да постигнеш всичко, щом го искаш и щом влагаш цялото си сърце в това.
Тренировките са тежки, изтощителни, но най-болезнени са загубите. Както в живота, така и на ринга, те са неизменна част от процеса на израстване, важно е обаче как ще ги приемем и какво ще извлечем от тях.
Сигурно ще ви прозвучи странно, но преди повече от половин век в някои британски училища боксът се е изучавал като дисциплина в училище. Не си представяйте веднага, че са заставали децата да се бият едно с друго. Напротив. Изучавали са се самите упражнения и физическа подготовка, през които преминавали и боксьорите.
За да накараш някого да повярва в бокса, той трябва да има герой, пример за подражание, от когото се вдъхновява и на когото иска да прилича. Да вземем един Майк Тайсън. Славата му е безгранична, а каквото и да се случва в лични му живот, той винаги е свързван с успехите си на ринга. Ами нашият Кубрат Пулев? Сещам се поне за няколко момченца на мои приятели, за които братята Пулеви са новите Батман и Робин.
И може би сега е моментът да се заговори за бокс и в родните училища. Защото има много какво да научим от бокса и боксьорите. Как мислите?