Напредъкът на дигитализацията оказва влияние върху живота ни от много години. Не е изключено, че изискванията към професиите ще се променят. Докато дигитализацията замества някои професии, други области ще процъфтяват.
В тази връзка попаднах на интересен анализ върху Доклад за бъдещето на работните места, публикуван от Световния икономически форум през миналата година. Той предлага поглед върху работата на бъдещето. Този доклад разглежда и безспорните ефекти на дигитализацията върху професионалния свят. Като част от проучването са анкетирани компании, от които над 40 процента планират да намалят работната си сила поради напредване на технологиите.
Според допълнителни анализи, изглежда реалистично до 2025 г. машините да поемат поне толкова работни стъпки, колкото и самите хора. Това означава, че машините все повече ще поемат множество рутинни задачи.
Напредването на цифровизацията не води непременно до безработица. Работодателите обаче са принудени да следват тенденцията на времето. Следователно хората трябва да придобият умения, които машините не могат. Въпреки автоматизацията, в резултат на това хората няма да останат безработни. Предлагат се работни места с бъдеще.
Появяват се нови професионални области, които служителите се учат от нулата или с които се запознават като част от преквалификацията. Докато някои бъдещи работни места вече са известни днес, други професии ще се развиват само с времето.
Появяват се нови професионални области, защото големите технически разработки автоматично изискват нови работни места. Следователно може да се предположи, че специализацията ще става все по-необходима в бъдеще. Намираме се в бързо развиващо се време, което включва постоянни промени и отново и отново предизвиква професионалистите.
Етикет: хора
Ще има ли лято?
Новата година започна изключително вълнуващо. После премина през вирус, изолация, карантина. Сега уж нещата се връщат обратно в нормата си, но вътрешното ми чувство не подсказва да е точно така. А усещането ми се засилва още повече от това, че времето е лошо и лятото не идва.
Ако трябва да се върна два сезона назад, то мога да обобщя, че зима почти нямаше, а пролетта я пропуснахме заради карантината. Сега е наред лятото, което носи всичкя позитивизъм и усмивки със себе си. Точно в този момент, след всичко преживяно, имаме нужда от слънчеви лъчи и настроение. Нуждаем се от презареждане, но лятото все не идва.
Не усещам още тази свежа глътка живот, не само преносно, но и буквално. Освен, че хоратат около мен са стресирани и изобщо не виждат позитивната страна на живота, то и самите метеорологични условия не го позволяват. Има чувството, че сме влезли в серия от безкрайни дъждовни, мрачни, но в същото време и задушни дни. Атмосферата е потискаща, сякаш и времето тъжи с нас за разпространението на вируса.
Така си мечтая пак всичко да е забързано, да сме от емоция в емоция. Ако направя сравнение с миналогодишното ми лято, през юни то вече беше започнало и използвах първата си дълга отпуска за почивка в чужбина. Сега обаче не мога да си помисля да отида на разходка някъде из България, а за извън страната – не знам дали и в следващата година ще се случи.
Въпреки всичко вярвам, че щом изпече силното лятно слънце, с лъчите си лека-полека ще изпепели всичко лошо. Най-малкото, че в съзнанието на хората ще е пълно със светли мисли, които са огледало на света навън. Надявам се скоро дъждовният периода да свърши, буквално и преносно, и да дойде лятото – навън и вътре в нас!
Положителното на развода
Бракът ви е приключил или пък нямате партньор, а мечтаете да се задомите. И сте напълно убедени, че няма как да сте щастливи, докато не откриете сродната си душа. Това обаче изобщо не е вярно. Факт, е че в първите две години след развод повечето хора не са много щастливи, но е факт и че започват да се срещат с евентуални партньори много по-скоро от колкото са очаквали. Необвързаните хора могат да имат много неочаквани ползи от този статус – повече време за срещи с приятели или нови обучения, курсове, посещение на школи по интереси и др. С възрастта неомъжените стават по-близки с членовете на семейството си и изграждат повече нови приятелства. Моят съвет е да се освободите от идеята на всяка цена да намерите вашата половинка и да направите живота си пълноценен, развивайки, собствената си личност и следвайки собствените си интереси и желания. Фокусирайте се върху себе и, но все пак не затваряйте вратата за нови познанства и бъдещи връзки. Щастливите и уверени 
хора имат по-голям шанс да открият любовта.
Камъните от Ика
Вярва ли ви се, че е възможно преди познатата ни цивилизация да е имало друга. Друга, даже много по-развита. Цивилизация, която е използвала енергията на слънцето, която е имала такива достижения в медицината, че е можела да прави трансплантации на различни органи. Такава цивилизация, която е използвала лазери, строяла е огромни градове и е имала транспортни средства. И това преди хиляди, милиони години.
Говори се за изчезнала Атлантида, за внезапния край на цивилизацията на маите. Възможно ли е тези цивилизации, особено Атлантида, която и до днес е забулена в мистерии, да е била много по-напреднала, отколкото сме ние в момента.
Има много общности и учени, които вярват, че някъде там, преди около 65 милиона години, преди динозаврите да са изчезнали, те са съжителствали с хора, при това човешката цивилизация е била далеч по-развита от нашата днес. За това свидетелстват мистериозните камъни от Ика, Перу. За тях се споменавало още в летопис от 16 век и последният, посветил над 40 години от живота си в изучаването им бил доктор Кабрера, който наричал камъните „глипотолити“. В колекцията, която може да се види днес в музеи с камъните от Ика, той събрал 1100 камъни при разкопки край града. Общият брой на камъните бил 50 000. През 1976 година издава книгата „Посланията, гравирани на камъните от Ика“, в която пише, че глиптонитите са част от специално създадена каменна библиотека, на много развита цивилизация преди нас. Съвременното човечество обаче все още не било готово да приеме посланията.
Темите на камъните били много – битови, изображения на звезди, карти, инструменти за изучаване на космоса, летателни апарати, хирургически операции, човешка и животинска ембриология, календари… Начинът на гравиране свидетелствал, че някой е оставил послание на точно тези камъни, за да бъдат те непреходни във времето.
Можете да прочетете повече за камъните от Ика в интернет, защото информацията е много.
Мистериите в света ни заобикалят!
Доброто настроение е заразно
Всеки ден като се прибирам от работа мисля, че повече се натоварвам, отколкото когато и да е било.
Тръгвам с колата – все някой ще вземе да се скара – или пешеходец или шофьор. Тръгвам да се прибирам пеш, все пак Стара Загора не е много голям град, ще срещна нацупени и намусени хора. Ясно, че всички след цял ден по задачи сме изморени, но нали все пак идеята е човек да разпусне. Няма как това да се случи, ако мислено сме още в офиса или оставим да се роят неприятни мисли в съзнанието ни.
Много хора обаче го правят. Прави ми впечатление, че напоследък хората все по-рядко се усмихват, все по-често са агресивни, невъзпитани или пък смутени… другата крайност (!) Това според мен не се дължи само на забързаното ни ежедневие, стресът и такива дивитини. Простете, обаче познавам хора, които дори след работа са свежи като теменуги и искрят само защото вече не са в офиса. Затова твърдо заставам зад думите на своята версия за нещата. Мисля, че всичко зависи от самите хората. Ако ние съумеем да се усмихваме повече и да гледаме ведро света – самото внушение, че всичко е наред, ще се запечата в съзнанието ни. Освен това нали знаете какво казват: „Една лъжа/съмнение/добринка повторена няколко пъти ще стане реалност“.
Друго: Замисляли ли сте се на кого помагате като се цупите и оплаквате? А пък за сметка на това доброто настроение е заразно, при това здравословно. Така че намерете си причина и сами си създайте поводи за усмивки. Ето, например какво правя аз след работа. Оставям лошите мисли и тръгвам напред. Казвам си: Ииии, най-сетне свърши работния ден; да звънна да се видя с приятели; най-сетне време за семейството; я, да видим кой какво е сътворил през деня; най-прекрасните моменти са с детето ми; отивам на кино на дяволски смешен филм; колко красива е моята жена… и така нататък.