Европейски ли са градовете ни?

Макар и с малки крачки, всички ние вървим напред и постепенно европеизираме изгледа на градовете ни.

Какво всъщност означава да сме като европейците и какво да очакваме от тези процеси, това е един въпрос с много ограничени отговори. И то не ограничени в смисъла на брой, колкото ограничени, в следствие от тесногръдо тълкуване.

Какво, според вас, означава „европейски град“? Първо помислете и ако искате ми отговорете на този въпрос в коментар, без да четете надолу.

panoramic-viewПовечето хора сигурно мислят като вас. Вие свързвате града с високи лъскави сгради, красиви монументи, прави улици, лъскави витрини, чистота и зеленина. Всъщност един град да е европейски означава единствено да е географски погледнато намиращ се в пределите на съответния континент и нищо повече. Мнозина, които са обикаляли по света, ще ви кажат, че в никой град не е чак толкова европейско както са вашите представи. Ние просто сме свикнали да гледаме картички и снимки в интернет от най-скъпите и лъскавите места, свикнали сме като туристи да обикаляме само по избран от туристическата компания маршрут и оставаме с кой знае какви грандиозни впечатления. Истината е, че в Европа има градове, които не представляват нищо повече от купчина архитектурни руини, малки улички по които липсват паркоместа, други са прашни и ако сте излизали следобед са адски мръсни, просто на идната сутрин машините за почистване са си свършили работата добре. Трети пък имат такива големи гета, че нашите тука бледнеят. Но вие не сте ги виждали, защото не се говори за тях, а и вие като екскурзиант няма да ги посетите, нали?

Когато говорим и мислим за европейски градове и когато искаме нашите да са такива, то ние преди всичко трябва да сме наясно с няколко неща.

У дома никога няма да има ренесансови, просвещенски, викториански или изобщо сгради в готически, бароков или стил Антони Гауди, просто защото ние тук на Балканите сме имали съвсем различна история и културата и архитектурата ни е била повлияна първо от Ориента, а след това от Възраждането, а после от политическия режим. Имаме запазени паметници от средновековието, но за жалост замъци и крепости във вида, в който са ги строели феодалите в Европа, нямаме. Затова ще трябва да осмислим собствената си архитектура и да се научим да я приемаме такава каквато е.

У дома няма и прекалено високи сгради и небостъргачи. И никога няма да има, защото сме земетръсна зона. Но все пак новите бизнес центрове започват да се създават и да се издигат в задоволителен размер и етажност.

У дома не може да има супермодерни мотриси и само нови улици и трамваите да се плъзгат по паважа. Това са промени, които изискват време и много финансови средства. Ние обаче наблюдаваме как постепенно се правят нови улици, влага се в изграждането на по-удобен транспорт, правят се волоалеи и прочие и прочие. Благодарение на последното споменато, се насърчават хората да използват повече колела и да се минимализират вредните емисии от автомобилите.

У нас има много красиви паркове. Просто за съжаление медиите не пишат за тях, защото не са сензационни и не ги дават по-телевизията, защото не е кой знае каква новина. Паркът бил обновен. Че какво интересно има в това?

Чистотата? Ами ние си я правим чистотата. Ако самите ние си изхвърляме боклука по предназначение, няма да има летящи пликчета по дърветата,  нито фасове по улиците.

Всичко започва от самите нас- хората. Ние сме водещата сила на градовете ни и ние сме тези, които можем да ги възприемаме по един или друг начин. От нас зависи с какви очи ги гледаме и какво самите ние можем да направим, за да станат те европейски.

Камъните от Ика

Вярва ли ви се, че е възможно преди познатата ни цивилизация да е имало друга. Друга, даже много по-развита. Цивилизация, която е използвала енергията на слънцето, която е имала такива достижения в медицината, че е можела да прави трансплантации на различни органи. Такава цивилизация, която е използвала лазери, строяла е огромни градове и е имала транспортни средства. И това преди хиляди, милиони години.

Говори се за изчезнала Атлантида, за внезапния край на цивилизацията на маите. Възможно ли е тези цивилизации, особено Атлантида, която и до днес е забулена в мистерии, да е била много по-напреднала, отколкото сме ние в момента.

камък от ИкаИма много общности и учени, които вярват, че някъде там, преди около 65 милиона години, преди динозаврите да са изчезнали, те са съжителствали с хора, при това човешката цивилизация е била далеч по-развита от нашата днес. За това свидетелстват мистериозните камъни от Ика, Перу. За тях се споменавало още в летопис от 16 век и последният, посветил над 40 години от живота си в изучаването им бил доктор Кабрера, който наричал камъните „глипотолити“. В колекцията, която може да се види днес в музеи с камъните от Ика, той събрал 1100 камъни при разкопки край града.  Общият брой на камъните бил 50 000. През 1976 година издава книгата „Посланията, гравирани на камъните от Ика“, в която пише, че глиптонитите са част от специално създадена каменна библиотека, на много развита цивилизация преди нас. Съвременното човечество обаче все още не било готово да приеме посланията.

Темите на камъните били много – битови, изображения на звезди, карти, инструменти за изучаване на космоса, летателни апарати, хирургически операции, човешка и животинска ембриология, календари… Начинът на гравиране свидетелствал, че някой е оставил послание на точно тези камъни, за да бъдат те непреходни във времето.

Можете да прочетете повече за камъните от Ика в интернет, защото информацията е много.

Мистериите в света ни заобикалят!

Неразказаната история на Дракула

Филм, който очаквах от много време и не се въздържах да отида още на премиерата. Още повече, че вчера бях в София с приятели и успях да се насладя на филма на големия екран на IMAX.

Трябва да призная, че историята бе пленително предадена от Universal и режисьора Гари Шор. Мисля, че изборът на актьора Люк Еванс за главната роля на Влад Цепеш е много подходяща. Главно, защото образът визуално носеше характеристиките на истинския Дракула, познат ни от портрети и средновековни рисунки и второ, защото бе доста харизматичен за дамите в кинозалата 😉

Противно на очакванията ми историята на филма вървеше с логическа правилност по ред значими за историята на Балканите събития. Като изключим стабилното количество фикция бих определил филма като впечатляващо отражение на случилото се в средата на 15 век в областта Трансилвания – нравите на робството, кръвния данък и спирането на османското нашествие на султан Мехмед II. Хареса ми, че образа на Влад Дракула бе пресъздаден според румънските и българските източници, които описват принца от рода Дракул ( от „Ордена на Дракона“, преведено още „Дявола“) като герой на своето време. Радвам се, че са го разграничили от злодея, който Брам Стокър създава, воден от средновековните порядки, които Западна Европа лицемерно създава, описващ чудовище, което подлага враговете си на нечувани мъчения, докато самите французи, англичани и немци по същото време започват лова на вещици и изтезават военнопленници с колове или прочутото мъчение, което мен лично ме отвращава – изливане на разтопено олово/желязо в устата. А само за сведения набиването на кол е познато още на хуните от 6 век и прилагано масово от турците… така че.

Браво на Universal! 6-ца от мен за филми и препоръчвам да го гледате.

Книга VS. екранизация

Здравейте, читатели, днес отново ще ви върна към книгата, но ще намеся и киното! Тъкмо гледах втория филм за Тор, по комиксите на Марвел, и това стана повод за споделяне днес. Прави ли ви впечатление, че напоследък все повече екранизации на големия екран са по книги? Било то графични романи, поредици, класически произведения или фантастични истории. Оценявам това като добро, че даже отлично решение.

Books to MoviesСпомням си преди години бяха на мода скалъпените американски екшъни, които все следваха един и същи сюжет. Главният герой е силен, голям, пенсиониран, с отнета чест и прочие, който изпада във високо адреналинова ситуация, в която трябва да се докаже и да защити честта си. Така героят попада съвсем случайно в банки, училища, на улицата, магазина или пък е под толкова дълбоко прикритие, че дори и семейството му не знае. Любимите ми моменти бяха, когато „лошите“ разбират срещу кого си имат работа. Но тогава бях млад и се вълнувах много. След това тия изтъркани сюжети взеха да ни втръсват и продуцентите направиха разумен избор като започвана да снимат филми по книги или да правят ремейк на стари.

Така филмите ставаха по-интересни за зрителите, заради по-смислените си и атрактивни сценарии (особено що се отнася до фантастиката), но и подтикват към четене на оригинала. Повечето хора, наистина го правят. С излизането на някакъв филм отиват и си купуват книгата за сравнение, а пък киното разчита на любопитството на читателите, които вече са запознати с текста, да  видят филма.

Разбира се, има и такива зрители, които никога не се докосват до книгата, но поне киното допринася за запознаването им с творчеството на всепризнати майстори. Тук обаче има едно НО – никога не трябва да съдите книгата по нейната екранизация… за това ще пиша друг път.

Нужни са ни самочувствие и самооценка

Време ни е да сме повече националисти! Вижте англичаните, които са вирнали нос и с прочутото си самочувствие крачат напред – имат си стил и традиции и си ги следват. Дори не ги интересува, че цялата им система е наопаки… буквално! (Вижте им колите и пътищата!!). Ето ги и немците – националисти до последната капчица кръв. Тези, с които съм разговарял лично си имат чувство за ред, за място в живота и никога не роптаят за повече, отколкото притежават.

Това ни липсва на нас българите – самочувствие и самооценка. Ние само се оплакваме и все от нещо се срамуваме. За гордост имаме хиляди причини – и история, и културно наследство, и природа. Представяте ли си какво щеше да стане, ако живеехме малко по-на север или малко по-на юг. В единия случай щяхме да плащаме повече за отопление, в другия можеха да ни полазят куп отровни твари. Има млади страни, които тепърва прохождат в икономическо отношение, но пак се пъчат горди пред света, че си имат вече своя територия. А историята ни е пълна с герои и велики ханове и царе. А за комунизма – място за срам не виждам – случило се е и толкова. Доскоро живяхме така…

increase-confidence-banner-1-w640Другото е чувството на самооценка. Всеки германец си знае мястото. Един обикновен работник никога няма да си купи мерцедес, какъвто кара шефа. Може и да има пари, но като човек от по-ниска социална прослойка ще си купи опел или форд и остатъка ще задели за черни дни, ще пътува със семейството или ще пообзаведе дома си. Това, според мен, е разковничето на цялата ни българска демокрация. За да върви икономиката ни напред трябва българинът не да мисли за свободия, а да е разумен и прагматичен. Два ключа за цялостната ни промяна в мисленето, а с нея и края на всеобщата ни интровертна и екстровертна криза.