В началото на годината присъствах на представянето на романа „Тройната нишка“ на самоковския писател Васил Лазаров. Литературната среща се проведе в София, a мнения за романа и творчеството на автора изказаха редакторката на Лазаров и негови колеги – писатели и поети.
Още тогава новата книга даде заявка за обещаващо четиво, включващо всички елементи на увлекателната фабула. Верен на стила си, авторът е заложил на динамично развиващ се сюжет. В центъра са поставени човешките взаимоотношения, вътрешната борба на героите, притиснати от обстоятелствата и преследвани от миналото. Реализмът, обратите и често срещаните житейски ситуации превръщат романа в драматичен. Но той не се изчерпва само с това.
Както е известно за повечето читатели на Васил, той обръща внимание и на християнските мотиви, които умело вплита в своите произведения. Този похват се наблюдава и в „Тройната нишка“. Самото заглавие играе ролята на религиозна метафора на случващото се. Умишлено или не, то прави препратка към библейски пасаж от Стария завет, който е актуален и днес. Ако трябва да го перифразирам, то смисълът е, че двама души заедно са по-силни, устояват на бурите в живота и нищо не може да ги раздели. Също като преплетените нишки в един конец.
Коя тогава е третата нишка, за която пише Васил Лазаров? Прочитайки романа му, всеки сам за себе си ще намери отговора на този въпрос. За някои това е Божието присъствие, което бди над двама души и ги закриля. За други пък всяка нишка означава нещо различно – едната може да води до лични терзания, втората към себепознание и третата към нещо свещено. За мен лично тройната нишка представлява триединството – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Религиозно, а и философски погледнато, това са трите лица на Бога. Те правят единството – сила, вяра, любов и са път към Него.
Прочитайки „Тройната нишка“ от Васил Лазаров, ще усетите завладяващата сила на романа. Моменти на временно затишие ще се редуват с такива, които спират дъха. А финалът, задържа вниманието, като остава с въпросителен знак. Така ние, читателите, може да го изтълкуваме според нашите виждания и възприятия.
Етикет: книги
Офисната библиотека
Прави ми впечатление, че все повече фирми у нас преустройват офисите си в по-модерни. Наемат зали в нови сгради, отделят внимание на интериора в офиса си и като цяло се стремят да създадат комфорт и удобство както на служителите си там, така и на клиентите и посетителите.
Знам, че всичко се прави и от конкурентна гледна точка и всяка фирма иска да изглежда по-професионална от конкурентите си. Въпреки това обаче на мен лични ми прави много добро впечатление, когато видя някъде да има офисна библиотека, подредена на видно място. Смятам, че това хем придава допълнителен уют на помещението, хем създава усещане за доверие и надеждност в компанията. Хубаво е да знаеш, че хората, с което се каниш да работиш, са поне на пръв поглед образовани и интелигентни. Наистина те кара да им се довериш повече, от колкото в противен случай.
Хубавата библиотека винаги е всявала у мен специфично усещане. В епоха на дигитализация, технологизация, цифровизация и какво ли още не, съм щастлив, че фирмите все още отделят внимание на традиционната книга. Няма друг предмет като нея. Дори никой да не я е прочел, пак създава въздействие върху хората. При това силно положително въздействие.
Отнесен с новозеландска реклама на книги
Като истински любител на книгите нямаше как да не споделя в блога си тази реклама на Новозеландския книжен съвет.
С клипа изразявам надеждата си през новата 2014-та родното книгоиздаване да се развива в по-благоприятна насока и то приобщавайки повече читатели. Хора, не забравяйте, че именно чрез четене ще постигнете повече, ще се обогатите, ще оставите зад себе си посредствеността, ще взимате по-добри решения за себе си и ще се научите да преценявате правилно хора и ситуации.
А сега… ENJOY!!!!!!
За книжката и мишката
Младите хора са бедни откъм идейност и иновативност…. Те имат цялата информация поднесена наготово и не са свикнали сами да стигат до изводите за живота. Книгата ще си остане книга винаги и според мен, младите не четат а трябва, защото това е само в тяхен интерес. Книгата е едно необходимо четиво, именно тя ни води към нови светове, към нови идеи и нови проблясъци на нашето битие. Четенето за мен е голямо удоволствие, независимо какво е четивото – дали художествена, професионална или научна литература. Друго си е да разлистваш лист по лист, това е истинска тръпка, защото по този начин търсим самото развитие на фабулата, на случката или на действието. Е, не е чак толкова лошо, че напоследък често сменят хартиения носител с електронен. Нали все пак трябва да има и прогрес към високите технологии, те улесняват работата на хората. Тук има нещо друго много съществено нещо – електронния носител ще спести използването на дърветата за направата на хартия. Все пак се надявам книгата да си остане един прозорец към живота и че „мишката няма да изяде книжката“. Това го казвам, защото виждам че тиражите се издават с голям успех. Това нещо ме успокоява и много ме радва, като любител на книгите.
Добре дошли :)
Добре дошли в моя скромен блог. Аз съм Митко Ангелов и преди да се учудите какво се случва тук ще ви кажа, че въобще не трябва да търсите някаква подреденост на разсъжденията ми. Тук може да срещнете всякакви теми, така че не се шокирайте :). Аз съм си такъв – разхвърлен. Иначе съм привърженик на книгите. Смятам, че съм един от малкото останали, които четат усилено книги. На по-малките им дай единствено филми, игри и това е. Но не така се развинтва въображението. Именно затова според мен младите хора са бедни откъм идейност и иновативност. Те имат цялата информация поднесена наготово и не са свикнали сами да стигат до изводите за живота. А книгата винаги ще си остане книга, макар и в електронен формат. Аз съм малко старомоден, не че не разбирам от съвременните технологии, но понеже съм бил свидетел на времето, когато тепърва започна скоростното развитие на техниката и онези времена вече доста ми липсват. Но стига съм философствал повече, надявам се да ви е станало интересно.