Осми март наближава и сега е моментът са намерим идеалния подарък за най-скъпите дами в живота ни. Независимо дали става дума за любимата, за майката или колежката, ще ви споделя моя опит с избора на подаръци и дано ви бъда от полза.
Разбира се цветята си остават номер едно в списъка на най-популярните подаръци за Деня на жените. Това е може би перфектният жест на внимание и израз на признателност към нежния пол. А и жените ги обожават. Ето защо в началото на март цветарските магазини са пълни с много красиви букети, кошници и кашпи. Там лесно ще намерите ефектен подарък. Ако искате да бъде по-дълготраен, може да изберете и закупите стайни растения. Нежни цветя в красиви саксии изглеждат наистина страхотно. А с подходящата картичка и чувствено послание нещата съвсем си идват на мястото.
Единственият недостатък на цветята като подарък е, че не са изненада. Така че, ако искате да изненадате наистина своята дама, трябва да разнообразите. За целта се запознайте с вкуса ѝ. От моя опит до момента, мога да кажа, че най-впечатляващи са персонализираните подаръци, които отговаря на личните предпочитания.
Повечето жени обичат арт изненадите. Може би подготвяте албум или колаж от вашите снимки заедно? Времето и усилията, които полагате, за да създадете сами подаръка, със сигурност ще бъдат забелязани и оценени. Освен това помислете дали може да успеете да осъществите някои от техните съкровени мечти.
Добра идея за подарък са също любим парфюм, елегантни бижута, чувствено бельо или да организирате романтична вечеря.
Етикет: романтика
Вали, вали и не спира да вали…
Принципно обичам да вали. При това много. Всеки път се сещам за онази песен „I’m singing in the rain“ от едноименния филм с Гейн Кели и Доналд Оконър. Неведнъж през лятото съм затварял чадъра си и съм се оставял на топлите капки, вървейки сам или тичайки с някое момиче. Винаги гледах да нацеля локвите, за да стане още по-забавно. Все едно така и така не бяхме достатъчно мокри. Като се замисля и най-вълнуващите ми целувки са били именно под дъжда… Сега винаги като вали се сещам за това…
Но напоследък станаха твърде начесто подсещанията и усещанията. Наистина в дъжда се крие особена романтика. Независимо това на никого не му е приятно да се излива всеки ден по няколко пъти без възможност за отдих. Забравих как изглежда слънцето вече и все са ми пред очите мръсните сиви улици, че мокри, изглеждат още по-мизерни. Та така… като заваля тези дни и по цяяяла седмица. Скучно, отегчителни и никак романтично. Не ми се пее вече под дъжда и спомените за младежките целувка загубиха вкуса си. Замечтах за лято, сухо време и някоя тераса, на която да се опъна с лаптопа си с изглед към Балкана. На заден фон да ми се ширне синьо небе и да ме заслепи едно слънце.
Мисля, че всички имаме нужда от отдих – и хората, и природата. Нека да вали, но по-рядко, така че да ни позалипсва мъничко дъжда. Нека да гърми и да трещи, но да бъде като тръпка пред задаващата се буря. Постоянният валеж никак не е интересен. А като си помисля, че във Великобритания хората без чадър не излизат и ми става едно такова особено… Мисля, че не бих живял там. Не бих заменил топлия климат с влажното и прохладно време.
А сега… нейсе, но все пак нека малко спре да вали.