Обожавам да се състезавам. Аз съм от онзи тип хора, които имат в себе си спортен хъс и всяко нещо обръщат в надпревара. Още от малък в хапването със сестра ми, та чак до голям в работно отношение или забавление с приятели. Това понякога действа много мотивиращо, а понякога води и до несполуки.
В блога днес избрах да ви споделя именно за едно състезание, което е комбинация от лудост и битка. Наградата в него не е голяма, дори бих казал е смехотворна. И това е сирене. Да, правилно прочетохте. А сега и малко повече за събитието, което ме втрещи и мисля, че заслужава да има отзвук.
Действието се развива на хълма Купър близо до град Глостър във Великобритания. Провежда се от повече от два века и продължава. В него може да участва всеки човек, без значение националността му или произхода му. Точно затова в него участват хиляди, ама буквално хиляди, участници от цял свят. Ето и какво представлява.
От хълма се пуска 4-килограмова пита сирене и след нея тръгват абсолютно всички състезатели. Който пръв стигне, печели. Не е толкова просто обаче, защото уловка е, че хълмът е с много голям наклон. Това води до много комични ситуации, приземявания и спускания. Във всяко състезание обаче има и доста контузени и за щастие няма фатални случаи.
За да придобиете представа за абсурдността на цялото събитие, ви споделям и линк от него. Вижте го и ми кажете дали и вие бихте се впуснали в него. Аз, колкото и да съм състезателен тип, май няма да посмея. 😀
https://www.youtube.com/watch?v=iRKuT2fBnzg&ab_channel=UrbanPicturesUK
Етикет: сирене
Lacrima и сиренето от истинско мляко
В 21 век, с толкова много информация и разсейвания, вече предполагам ще се съгласите, че е трудно да отсееш истинското от фалшивото, ако не вярваш изцяло на сетивата си, разбира се 🙂 Истинският ценител на виното веднага усеща не само точния сорт грозде, но може да познае и реколтата от съответната страна! По същият начин е и с всичко останало, с разликата, че не е нужно да си ценител, за да разпознаеш за зелен хайвер ли те пращат, или това, което получаваш е „the real thing”.
Като човек, който желае да се храни здравословно и не позволява достъп до хранопровода си на всичко, което пожелае, си купувам яйца, месо, зеленчуци, дори мляко от самите производители на село – така съм сигурен не само във вкуса, но и че това, което получавам, не е преминало някаква допълнителна обработка, добавки, и т.н. хитрини за увеличаване на продукцията, която прилагат голяма част от едрите производители.
Наскоро открих и истински млечни продукти, които не са на космическа цена, а предлагат вкус, който наистина не може да се сбърка. Става дума за Lacrima – модерната марка на старата и позната пазарджишката мандра, с история и традиция още от далечната 1959г. Не съм се задълбочавал в това как се произвежда сиренето им – знам само, че единият вид е 100% по БДС, а другият е утвърдена с годините, специална рецепта. Тайната е в закваската, казват възрастните хора, доколко е истина не знам, тъй като опитът ми в приготвянето на блаженства за тялото и душата се свежда до едно варене на кайсиева ракия преди няколко години 🙂 Но надявам се да не ми се и налага – докато има такива специалисти по млечните продукти като тези в Лакрима. Все пак важното е всеки от нас да върши това, в което е добър, за да обогатява всички останали 🙂