Няколко думи за религиите

wordПокрай терористичните атаки, които стреснаха света през последните седмици, се замислих за религиите и какво всъщност представляват. В основата на мислите ми са поставени идеите за мир и разбирателство, към които всички се стремим. Но питам се може ли да има мир, там където се проповядва война. И тази война излиза много над материалните си цели. Войната за власт и богатства, прераства под едно много различно мото – мотото на свещена или религиозна война.

След размириците на Изток стотици невинни се втурнаха към развития свят, защото виждат и се надяват, там да открият по-добро. Там човекът е сравнително свободен в свят, в който всички ние сме роби.  И развитият свят, воден от ценности като мир и хуманизъм, отваря обятията си. В тези обятия обаче влизат и единици, които носят разрушение със себе си. Тогава това ли е недостатъкът на доброто – че вярва в човешката съвест? И може ли доброто да е правдиво и да носи мир и хармония, ако то не може да се пребори със злото? Кое е по-силно и може ли в злото да има добро?

Когато бяхме малки ни казваха, че за да има вселена трябва да има и мрак, и светлина. Тъмнината е нужна, за да виждаме светлината. Също както е с доброто и злото. За равновесие ще можем да говорим обаче само тогава, когато силите са равнопоставени. А в момента такива ли са?

Оказва се, че добрината е най-силната пробойна в нашия свят, защото позволява на коварното и отмъстително зло да се внедри и да нанесе своите поражения.

След всички тези разсъждения се питам тогава – къде е мястото на религиите. Нашата религия, както и будизмът и индиузмът са миролюбиви религии. Те проповядват хармония, добрина. Ислямът в същността си също проповядва добрина, но защо тогава тази религия е толкова зле настроена. Не вярвам, че всикчо е на политическа и икономическа основа, макар всички да сме наясно защо всъщност са войните. Мисля, че преди всичко едни добри хора не биха предизвиквали атентати и не биха убивали невинни.

Светът ни е двуполюсен. Но кои са двата полюса е въпрос на гледна точка. Последващите разсъждения оставям на вас…

Да си човек е мисия!

Mahatma-Gandhi-Humanity-Quotes-ImagesКазват, че всеки е изпратен с мисия на този свят. По мое мнение, да си човек сам по-себе си е най-голямата мисия. Да останеш човек, независимо какви предизвикателства ти поднесе съдбата, е повод за гордост и чест.

Да си човек – това е да си разумен, обичащ, искрен, състрадателен, милостив. Много хора обаче в днешно време са забравили да бъдат човеци и рядко се сещат за същността на природата си. Привилегията, която ни е дадена, а именно да се развиваме и да сме водещ вид на планетата, всъщност ни поставя в огромна отговорност към цялата тази природа и изобщо ресурсът, който ни се предоставя. Велики за времето си умове са успели да достигнат до познанието за устойчивото развитие за спиране на замърсяването, за ефектите върху климата от човешката дейност.

Днес се опитваме да ограничим войните и да демонстрираме именно човечност във всички нейни проявления – толерантно да се отнасяме с различния, да приемаме изстрадалите и да се грижим за тях, да мислим за мир и да се стремим към постигането му.

Хуманизмът е най-голямото проявление на човечността, също и аутроизма и филантропията. Жалко обаче, че тези фрази са останали за мнозина само на хартия – романтичен полъх от едно минало, което за малко е успяло да спре войните.

Израз на загубата на човечността ли е войната? Не, не мисля. Войната е сблъсък на представите за човечност – сблъсък между силните, по причина защита на определени човешки права. И тук се намесва абстрактността на понятието и изкривеността на ценностите. Може ли акт за защита на малцина, да застраши мнозина. За жалост именно това са пролуките в днешните общества. Погрешното и напълно обезличено понятие за справедливост, което подхранват определи групи хора, обстоятелства и други.

Човечността може да бъде застрашена само от една-единствен човешка слабост – егоизма. Нещо, което има всеки и което лесно може да премине в злоба и алчност. Затова смятам, че врагът в съвремието е именно този, скрит вътре в нас. А нашата задача номер едно е да се преборим със себе си и да позволим на онези черти, които ни правят богоподобни, да излязат на преден план.