Много художници и творци възхваляват уединението като източник на вдъхновение или дори като най-добрия лукс. В същото време много хора, особено по-възрастните, се оплакват от мъчителната си самота. Колко самотата е част от живота и кога трябва да се страхуваме от нея?

Усещане, което поляризира
Искате ли понякога да останете сами от целия свят, да имате време само за себе си? Или сте от хората, които стават нервни и апатични само при мисълта за няколко самотни часа без компания? Състоянието на самота, дефинирано като действително или възприемано отделяне от другите хора, е функционирало като място на копнеж и идея за Ад от векове.

Самотата е чудодейният лек на великите артисти
Да живееш с хора и да участваш в обществото е непредвидимо и вълнуващо. Да си част от група има много предимства. Но животът на повечето хора включва и задължения, изисквания, сензорно претоварване, конфликти, тълпи, задръствания и т.н. Не напразно много креативни хора се обръщат към това състояние на самота, на уединение, за да черпят сили от него. Както самият Карл Лагерфелд беше споделил преди време, че за него самотата е върхът на лукса и има нужда от време само за себе си, иначе нямаше да бъде това, което е. Царят на модата е черпил сили от тишината на самотата и намирал творческо вдъхновение за работата си.

Всъщност тишината на самотата ни помага да се съсредоточим върху себе си. Без влиянието или разсейването на други хора можем да започнем разговор с важния човек в живота ни, например по време на дълга разходка в гората. Самотата е покана за размисъл върху тези елементарни въпроси без смущаващи влияния. Мълчанието не задава въпроси, но може да ни даде отговор на всичко и наистина, струва си да слушате вътрешния си глас, защото само тези, които могат спокойно да разсъждават върху преживяванията и са в мир със себе си, могат да водят щастлив живот.