Първо, да уточним, че не всеки се бори за това, защото за да си пръв се изисква наличие на амбиция. Второ – не всеки иска да бъде в центъра на вниманието, защото първите са винаги заобиколени от поддръжници, последователи и какви ли не други лица, които се опитват по някакъв начин да се възползват от престижа им, да се облагодетелстват по някакъв начин или имат свои лични причини.

Независимо това, всеки един от нас има скритата потребност да е пръв. И това не се изразява нито конкретно в работата, нито непременно в някакъв публичен аспект от живота. Да си пръв е индивидуално усещане, което е свързано с инстинкта ни за оцеляване. Това би означавало да искаме да сме първи по време на изпита, на касата в магазина (за да минем по-бързо), да се обадим или дадем първи отговор на въпрос (за да спечелим награда), да сме пръв след обожателите или да станем първи и най-добри в очите на близките и децата си.

Първенството не се изразява само в открита амбиция – да си пръв в работата и всички да ти се възхищават, например, или пък да станеш Мистър Вселена и да си първенец сред красавците. Както тези примери, така и предишните показват, че животът е състезание. Различното между тях е, че в предния случай говорим за чисто житейска надпревара, в която първенството е осъзнато битова необходимост.

Първият печели всичко. И това е време в повечето случаи. В ежедневието важно е действието, а не резултатът. В изкуствено създадените конкурси и социално изградените порядки – това е целта. Обикновеният човек има потребността да е житейски добре изграден. И от това се ръководи съзнанието му.