Като цар в апарт хотел Емирейтс – София

Работата ми е такава, че пътувам често из Европа, понякога и в Турция, често отсядам по хотели и то най-вече във високия клас, но много рядко, както е в случая, бих похвалил обслужването и комфорта, както е в този случай.  Последният път, покрай конференция в София, се наложи да остана в хотел.  Реших да взема и половинката ми с мен, а по препоръка на колега, избрах хотелът да е Emirates Apart Residence, който се намира на детелината на Околовръстното и бул. България.

20G0010Останахме очаровани! Малък ми е речника да ви е опиша колко изящен и изискан беше интериора на апартамента, но можете да го видите на сайта на хотела. Обслужването също беше на много високо ниво и без никакви проблеми, а в средиземноморския ресторант ни приготвиха много вкусни специалитети. Честно да си кажа, не ми се ходеше на никаква конференция, исках само да си почивам на това невероятно място.

Хотелът си е заслужил петте звезди, пък ако не и повече. Толкова доволен от настаняване, отдавна не съм оставал. Поинтересувах се и кои са хората, които са го създали – Паскал Дойчев и Андон Атанасов. Тяхно дело е и прилежащият до комплекса фитнес, който е най-големия и модерен фитнес в цяла България. За съжаление, на мен не ми остана време да го посетя, но следващия път – със сигурност. А следващ път със сигурност ще има 🙂

Човешкият мозък

Le-cerveau-humain-decrypte-par-une-infographie_w670_h372Човешкият мозък и как функционира се нарежда сред най-големите загадки, наред с необятността на космоса, съществуването на Бог и създаването на света. Учени обаче са успели по пътя на теорията и логиката да изчислят, че човек използва само около 6 % от капацитета си. Досега единствен известен, ползвал над този капацитет, е Алберт Айнщайн с 11, 2 процента. Учени смятат, че останалата част от мозъка е все още в състояния на „летаргия“.

Различни са теориите какво би станало, ако човекът би бил способен да използва изцяло умствените си възможности. Много книги и сюжети на филми засягат темата, вплитайки в произведенията/продукциите си фантастичен елемент. Но въпросът остава. Дали щяхме подобно описанията на световноизвестният писател – царят на хорора и психо сюжетите – Стивън Кинг, да притежаваме телекенеза, да предизвикваме със съзнанието си различни явления или да предсказваме бъдещето? А какви биха били последствията от подобна свръх дейност на мозъка ни. Ако съдим по Кинг – то не много добри.

Тези мистерии вълнуват както учените, така и обикновения читател/зрител. Все повече се засилва вярването, че развивайки ума си хората биха били способни на невероятни неща. За жалост дори достигнали до хипотези на подобна тематика съвсем малко са онези, които са имали възможността да изследват или срещнат човек с мислене над стандартното, с брилянтен ум. Засега единственото сигурно е, че човекът, който използва над представения капацитет на мозъка си, ще бъде или математик, или гений на изкуствата, според това кои точно мозъчни области са хиперактивни. Лявото полукълбо отговаря за логиката, точните науки, рационалното и практично мислене, дясното контролира артистизма, емоционалността, изкуствата… Оставаме в очакване на следващия Айнщайн.

 

Вали, вали и не спира да вали…

singin-in-rain1Принципно обичам да вали. При това много. Всеки път се сещам за онази песен „I’m singing in the rain“ от едноименния филм с Гейн Кели и Доналд Оконър. Неведнъж през лятото съм затварял чадъра си и съм се оставял на топлите капки, вървейки сам или тичайки с някое момиче. Винаги гледах да нацеля локвите, за да стане още по-забавно. Все едно така и така не бяхме достатъчно мокри. Като се замисля и най-вълнуващите ми целувки са били именно под дъжда… Сега винаги като вали се сещам за това…

Но напоследък станаха твърде начесто подсещанията и усещанията. Наистина в дъжда се крие особена романтика. Независимо това на никого не му е приятно да се излива всеки ден по няколко пъти без възможност за отдих. Забравих как изглежда слънцето вече и все са ми пред очите мръсните сиви улици, че мокри, изглеждат още по-мизерни. Та така… като заваля тези дни и по цяяяла седмица. Скучно, отегчителни и никак романтично. Не ми се пее вече под дъжда и спомените за младежките целувка загубиха вкуса си. Замечтах за лято, сухо време и някоя тераса, на която да се опъна с лаптопа си с изглед към Балкана. На заден фон да ми се ширне синьо небе и да ме заслепи едно слънце.

Мисля, че всички имаме нужда от отдих – и хората, и природата. Нека да вали, но по-рядко, така че да ни позалипсва мъничко дъжда. Нека да гърми и да трещи, но да бъде като тръпка пред задаващата се буря. Постоянният валеж никак не е интересен. А като си помисля, че във Великобритания хората без чадър не излизат и ми става едно такова особено… Мисля, че не бих живял там. Не бих заменил топлия климат с влажното и прохладно време.

А сега… нейсе, но все пак нека малко спре да вали.