декември, 2014 • Митко Ангелов

Подгответе се за ново начало…

Posted on 30.12.2014by MitioAnchov

Броени часове остават до настъпването на новата година, която традиционно възприемаме като шанс за чисто ново начало. Такова, при които минали грешки няма да ни оказват влияние, няма да ни пречат стари спънки и ще започнем да вървим по неотъпкана до сега пътека.

Хубава е символиката на новото, началото и символичното рестартиране на брояча. Истината е, че 31 декември обаче почти по нищо не се различава от 1-януари. Променя се просто начина ни на мислене и погледа ни върху моментните събития. Все пак не мога да отрека мотивиращия аспект на Новата година. Правим равносметка на близкото минало, поставяме си цели за недалечното бъдеще и вземаме новогодишни решение, които рефлектират върху живота ни. Така че, скъпи читатели, подгответе се за ново начало…! От вас зависи какво ще ви донесе то 😉

Lifestyle

Нека очите ви почиват от време на време…

Posted on 20.12.2014by MitioAnchov

Не сме свикнали, физиологически не сме свикнали да прекарваме часове и часове с вперен поглед в мониторите на компютрите или екраните на телевизора си. Изморяваме се, появява се непоносимо главоболие, а очите ни започват да сълзят и парят. Как да го избегнем? Прочете текста докрай и ще разберете.

Знаете ли, че всъщност очната ни ябълка се движи с помощта на 6 външни очни мускула, които я държат и й позволяват да се върти в различни посоки? Сега си представете, че погледът ви е вперен цял ден в една точка, наистина се взирате в нея и следователно напрягате мускулите на очите. Оттам идва умората и болката, а сухотата – ако не мигате достатъчно и очите ви изсъхват.

Представете си, че разтворите ръце на височината на раменете си, не държите тежести, а просто си седите така. Ще издържите пет минати, десет минути и повече, но накрая ще умалеете и ще имате нужда от почивка, нали? Подобно е напрежението, което оказваме върху очите си, когато не ги оставяме да почиват достатъчно. А всъщност е доста лесно да им доставяме необходимата почивка… на всеки половин или цял час, отклонявайте поглед накъде надалече. Фокусирайте се към далечно дърво през прозореца, зелена поляна, паметник или друг отдалечен предмет. Задръжте погледа си около две минути и ще усетите, че очите ви започват да се успокояват. Другият вариант е да ги задържите затворени за малко и да сложите длани върху тях, за да спрете и отблясъците, които минават през клепачите ви. Постойте така известно време, докато се възстановите.

Lifestyle

Не отричай призванието си

Posted on 11.12.2014by MitioAnchov

Всеки от нас има призвание, не можете ме убедите, че вие нямате. Може би все още не сте го открили, не сте го осъзнали или подсъзнателно го отричате, но и вие имате такова.

Ще ви да пример. Имам приятел, който замина да учи в УНСС в София. Приеха го преди време в направление „Счетоводство, финанси и контрол“, след което се насочи и към конкретната специалност „Финанси“. В момента кара стаж в една от известните ни банки… но какво целя като ви разказвам за него? Според мен той сбърка със специалността. Насочи се към финансите като най-престижна специалност, но ако го познавахте, щяхте да видите у него перфектния счетоводител. Умен е, образован, вманиачен по детайла, невероятно съсредоточен, флегматичен и с провлачен глас. Не е подходящ за работа под напрежение, няма да се справи с кратките срокове. На него му е нужно да има достатъчно време, за да провери всяка десетична запетая и да е сигурен в съвършенството на последния детайл. Но все още не е осъзнал, че е такъв… отрича счетоводството като желана професионална област за развитие.

Ами вие? Можете ли да се погледнете отстрани и да посочите предимствата и недостатъците си, уменията и липсата на такива, личните си и професионални компетенции или дефицита им?

Всеки от нас е създаден за нещо и в определена област го бива повече, отколкото в друга. Може да не ви е любима, но ако ви беше любима, нямаше да я отричате, нали? Точно както прави моя приятел…

Lifestyle

Поставяйте си реални цели

Posted on 07.12.2014by MitioAnchov

Животът ни е низ от взети решения, обрати и постъпки. Поставяме си цели, стремим се към постижението им и ги преследваме. Понякога се разочароваме, когато не сме постигнали нещо желано, друг път се чудим към каква нова цел да се отправим.

Важното в случая, за да бъдем доволни от себе си, е да си поставяме реални цели. Такива, които са малко нас възможностите ни, но знаем, че с една идея повече усилия са постижими и резултатът ще играе в наша полза. Представете си, че сте студент например и искате да взимате стипендия. Нужно ви е просто да поучите по-сериозно, за да изкарате високи оценки и да се класиране. Ползите са очевидни в случая, кой отказва пари ей така. Пък и нали знаете – който учи, ще сполучи.

Друг пример. Целта ви е да постигате по-добри резултати на работа. Ами, всички знаем българската поговорка, която гласи следното: Три пъти мери, един път режи. Моят личен опит е доказал, че повторните сверки спестяват излишни главоболия в последствие. Откривате си грешката, поправяте я навреме (даже никой да разбера, че сте объркали нещо) и подобрявате крайния резултат. В тази връзка ми изникна в съзнанието и великия цитат на другаря Сталин: Проверката е висша форма на доверие.

Имайте реална представа за себе и собствените ви умения. Поставянето на реализуеми цели е полезно качество, защото означава, че сте наясно със себе си и възможностите. Да се надценявате означава да се разочаровате от себе си, а да се подценявате означава да не показвате същинския си потенциал.