Месец: септември 2015

Lifestyle

Предимствата на блогърството

Posted on by MitioAnchov

Скъпи мои приятели и читатели. Да съм художник, не съм художник, да съм поет – не съм поет, да съм писател – и в писателството никакъв ме няма. Обаче си водя своя дневник тук и мисля, че когато имаш достатъчно желание да пишеш и можеш да сглобиш някое и друго изречение що-годе грамотно, можеш спокойно да изразиш мнение, различно от това във фейсбук. Там хората се надпреварват да бъдат интересни и да събират лайкове. Но фейсбук предоставя разбира се и възможност хора с различни интереси да споделят и доста полезна информация. Там следиш любимите си игри, страниците с новини и нещата, които обичаш – алкохоли, шоколади, иновации, технологии.

blogger manБлогърството обаче е друга работа. Имаш свое лично местенце, където са събрани всичките ти размисли и страсти, отзиви, похвали, възмущения, обяснения. Когато си в едно такова състояние можеш спокойно да пишеш, а когато пиешеш можеш да изразиш себе си по-добре, защото много по-внимателно подбираш думите си, без да се опитваш да се съревноваваш, да се стараеш да изглеждаш по един или друг начин пред околните. Освен това относителната анонимност е някак важна. Умишлено не съм разтръбявал наляво или надясно, че си водя блог. Тези, които го четат, си ми пишат коментари или като се видим ми казват какво мислят. Някои ми пишат и на лично – тези, които ползват мейл с чат.

Всъщност блогърството е като вид терапия. Успокоява те, кара те да си подредиш мислите и да напишеш нещо от собствен опит в услуга на най-различни хора в интернет дето драсват две или три ключови думи в Гугъл и очакват да си направят справка по един или друг въпрос. Затова и се стремя от време на време да съм полезен с каквото мога, да покажа нещата, които ме интересуват и съответно да срещам хора като мен. Имал съм много яки моменти. Така че на всички вас, които имате толкова много, което бихте искали да кажете на света – вземете тая клавиатура, създайте си един хубав блог и пишете. Пишете хубави неща, ведри текстове, забавлявайте се, общувайте и бъдете себе си. Защото блогърите са най-много себе си, когато пишат в блога си.

Lifestyle

Когато не ти се говори…

Posted on by MitioAnchov

Да говориш може да се окаже понякога много, ама много трудно. И е факт, че с мълчание казваш много повече.

От два дни не ми се говори с никого и това не е признак на лошо поведение и никой не ме е обидил. Не съм и изпаднал в депресия. Просто напоследък си мисля, че всичко, което казваме в ежедневието ни, е просто въпрос на много общи приказки, някаква любезност и колкото да не е без хич.

businessmanВ офиса, където работя, имаме един колега, който още в началото след постъпването си си пролича, че е единак. Не говори с никого, обядва сам, не се включва в общите излизания почти никога. В редките случаи, когато дойде, почти не продумва, освен ако някой не го попита нещо. В това няма нищо лошо, тъй като си върши съвестно работата и е професионалист в областта си. Но мнозина по-ведри и усмихнати хора в първия момент си мислят, че този човек явно не смята да се задържи дълго във фирмата, а просто минава транзит през нея, защото очевидно не завързва познанства. Друга гледна точка е, че човекът е дошъл все пак да работи, а не да търси приятели. Трета теория е, че може би в предната фирма се е наслушал на интриги и клюки и целенасочено избягва да общува. Но това последното не важи за нас, тъй като в нашата фирма сме само готини пичове и в почивката си говорим за всичко, но не и за колеги и работа. Което е доста отпускащо всъщност.

И тогава осъзнах. Може би човекът просто няма нищо за споделяне. Може би просто му е втръснало от общи разговори за времето с  разни хора. Може би му е трудно, ако има проблеми, да се прави на усмихнат и любезен и да приказва за яденето, уикенда, домашния си любимец или последния филм, който е гледал. Него може би го вълнуват по-възвишени неща, а ние в нашата работа сме далеч от неговите интереси.

Обаче да ви кажа, понякога и аз се уморявам да говоря, да взимам отношение. Тогава, както и предните няколко дни впрочем, просто си мълча. Радвам се на хората около мен, слушам ги, но изпитвам адска мъка при оформянето на думи и изречения. Сякаш главата ми е празна от към теми и сили не ми достигат да се обяснявам за някакви случки и преживявания.

Затова понякога е по-добре да мълчиш. Особено, когато нямаш какво толкова да споделиш, когато от нищо не се вълнуваш. Когато просто имаш нужда да си страничен наблюдател и да се радваш на присъствието на околните, защото това ти стига да се чувстваш завършен.

 

Lifestyle

Какво показва Фаренхайт?

Posted on by MitioAnchov

В страни като САЩ, Белиз, Кайманови острови, Канада и Великобритания температурите се измерват във Фаренхайт или във Фаренхайт и Целзий. Това звучи объркващо за нас, които сме свикнали с метричната система. Ние работим с метри, километри, литри. Те – с мили, футове, инчове, галони и какви ли още не, които са ни познати… но не съвсем.

Ако ви питам сега колко е един галон, колко хора ще могат да ми отговорят? Предполагам ВСИЧКИ, които са направили справка в интернет и са сметнали, и предполагам  почти никой, който не е бърникал в уикипедия. Да се измерват градусите по Фаренхайтт изглежда дори по-сложно от събирането и изваждането, що се отнася до измерване на разстояние. Сигурно изобщо не сте пробвали да го правите. Дори не и след като сте чели „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, нали? Истината е, че формулата е доста сложна на пръв поглед. Първо температурата се намалява с 32, а след това полученият резултат се дели на 1,8. Така например, ако американски сайт ви каже, че в Ню Йорк е 62 градуса по Фаренхайт, това прави 16 градуса по Целзий.

fahrenheit-thermometersНе е нужно да го смятате обаче. Ако имате телефон с интернет, бърза справка в ето ТОЗИ сайт ще ви помогне. Просто нанесете температурата и вижте резултата. За повече информация, четете надолу.

Тенденцията е, че с Фаренхайт се измерват предимно високи температури. В Англия поне е така. Там тази скала се използва неофициално, като повечето прогнози за времето са в Целзий. Зимните температури обаче се измерват изцяло по познатата ни скала. Това се случва от началото на 20-ти век насам, когато е въведена.