Скъпи мои приятели и читатели. Да съм художник, не съм художник, да съм поет – не съм поет, да съм писател – и в писателството никакъв ме няма. Обаче си водя своя дневник тук и мисля, че когато имаш достатъчно желание да пишеш и можеш да сглобиш някое и друго изречение що-годе грамотно, можеш спокойно да изразиш мнение, различно от това във фейсбук. Там хората се надпреварват да бъдат интересни и да събират лайкове. Но фейсбук предоставя разбира се и възможност хора с различни интереси да споделят и доста полезна информация. Там следиш любимите си игри, страниците с новини и нещата, които обичаш – алкохоли, шоколади, иновации, технологии.
Блогърството обаче е друга работа. Имаш свое лично местенце, където са събрани всичките ти размисли и страсти, отзиви, похвали, възмущения, обяснения. Когато си в едно такова състояние можеш спокойно да пишеш, а когато пиешеш можеш да изразиш себе си по-добре, защото много по-внимателно подбираш думите си, без да се опитваш да се съревноваваш, да се стараеш да изглеждаш по един или друг начин пред околните. Освен това относителната анонимност е някак важна. Умишлено не съм разтръбявал наляво или надясно, че си водя блог. Тези, които го четат, си ми пишат коментари или като се видим ми казват какво мислят. Някои ми пишат и на лично – тези, които ползват мейл с чат.
Всъщност блогърството е като вид терапия. Успокоява те, кара те да си подредиш мислите и да напишеш нещо от собствен опит в услуга на най-различни хора в интернет дето драсват две или три ключови думи в Гугъл и очакват да си направят справка по един или друг въпрос. Затова и се стремя от време на време да съм полезен с каквото мога, да покажа нещата, които ме интересуват и съответно да срещам хора като мен. Имал съм много яки моменти. Така че на всички вас, които имате толкова много, което бихте искали да кажете на света – вземете тая клавиатура, създайте си един хубав блог и пишете. Пишете хубави неща, ведри текстове, забавлявайте се, общувайте и бъдете себе си. Защото блогърите са най-много себе си, когато пишат в блога си.