Какво означава да обичаш човека ? Да го разбереш, да се жертваш за него, да му помогнеш, да уважаваш правото му на независимост или всичко това заедно ? Във всеки случай истинското човеколюбие не може да се свежда  до едни голи фрази или пък до добри намерения. Как обаче на дело да обичаме хората ? Принципът  на хуманизмът е най- всеобхватният нравствен принцип. Според мен по своята същност хуманизмът е човеколюбие, утвърждаване на човека като висша ценност  и на правото му на щастие и свобода. Защото в степента, в която е реализиран този принцип на хуманизмът, критерий не само за нравствения, но и за обществения  живот. Стремежът към все по-пълно задоволяване на материалните и духовните потребности е насочен към цялото общество, към целия народ, а не само към една определена привилегирована социална група. Пиша всичко това по повод на случилия се потоп в село Бисер, където на 06.02.2012г. се скъса язовирната стена на язовир Иваново, чиито вълни бяха високи 3 метра и заляха цялото село. Имаше изчезнали и загинали, десетки къщи бяха разрушени. Именно там където се намират паметника на Петко Рачов Славейков. Тук той написва през 1873 г. една от стойностните поеми – „Изворът на белоногата”, в която се разказваше за хубава българска девойка Гергана. Замислям се дали Славейков пишейки и събирайки в поемата всичко онова което може да събуди българския народ в дните преди последните борби за свобода. Дали и той сега ще помогне наистина да се събудим за дълбоката доза на хуманизъм. Четейки поемата съм убеден, че той събира в нея във всеки един стих всички онези неща от които имаха нужда хората от село Бисер.