Тази година за първи път ще отбележим 24 май с ново име. В края на 2020-а, то беше променено по решение на Парламента. Честно да ви кажа, не съм се интересувал защо и какво е наложило смяната, а и самият аз разбрах за това съвсем наскоро. Та, след броени дни ще отбележим за първи път Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. За втори път пък 24 май ще мине под воала на пандемията.

Въпреки епидемиологичната обстановка, четох, че в много български градове са планирани инициативи и разбира се – шествие. Постепенно с наближаването на този светъл, любим мой празник, си припомних емоциите, които изпитах по време на последното си шествие на площада като ученик.

Беше горещ, слънчев ден. Бяхме се събрали в училищния двор, но за нас, абитуриентите, беше за последно. Като че ли чак тогава прогледнах за чара на ученическите ми години, оцених приятелствата, които бях създал през това време. Изпитвах благодарност към учителите си и същевременно се изпълних с малко тъга. Осъзнах, че тези моменти няма да се повторят повече и затова си обещах да ги запазя завинаги в мислите и сърцето си.

Спомням си, че преди да минем за последно като част от празничното шествие, всеки от нас целуна училищното знаме. Мълчаливо се сбогувахме със старата сграда, запомнила лудешките ни мигове. Признавам си, че се случваше да пропуснем някой и друг час, а сега не ни се тръгваше.

Но тръгнахме, наредихме се най-отпред и сигурен съм, всеки почувства силата, емоцията и значението на 24 май.